Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща в последния момент отказа да плати сватбата на своята дъщеря. И затова си имаше наистина основателна причина
  • Новини

Баща в последния момент отказа да плати сватбата на своята дъщеря. И затова си имаше наистина основателна причина

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
bwqbagsdgegew.png

Когато живеете с един човек и всеки ден чувствате, че връзката ви се влошава и влошава, това е знак, че е време да прекратите тази връзка. Но понякога страхът от самотата е много по-силен от стремежа към щастие, така че често се замесваме в ненужни взаимоотношения.

Не винаги е лесно да намерите смелост да избягате от разрушителни взаимоотношения. Но нещата се променят, когато ситуацията достигне точката на кипене.

Своята история разказва човек във форума Reddit и получава подкрепата на хиляди непознати.

Ето какво е написал:

– Скорошната ми дъщеря искаше да се омъжи. Планирането на сватба отнема по-голямата част от времето й и времето на майка й (не я наричам съпруга, защото не сме женени, въпреки че сме живели заедно в продължение на 10 години).

Миналата година, доведената ми дъщеря завърши университета. Платих 40 хиляди долара за това обучение. Тя няма работа и сега живее при нас, по време на следването си и продължава да живее досега. Аз дори й купих кола, след като завърши училище.

От време на време нейният биологичен баща нахлуваше в живота ни. Той не плащаше никаква помощ и през цялото време не подкрепяше дъщеря си. Но тя го обичаше и искаше той да бъде част от живота й и не мога да я обвинявам за това.

Сватбеното място беше предназначено за максимум 250 души. Дадох списък на 20 познати, които бих искал да видя на събитието, тъй като плащам за тази сватба. Поисках за сватбата майка й да изпратят покани.

В събота видях един приятел, поканен от мен, и попитах дали ще идва на празника. Той отговори, че е видял обявата за сватбата, но не е получил покана. Поглеждайки към съобщението, не видях и името му, само имената на майка й и биологичния баща.

Също така бях изненадан да науча, че никой от моите приятели не беше поканен.

Както се оказа, просто нямало достатъчно място. Трудно е да се каже колко се ядосвам.

На следващия ден имахме неделен обяд с бъдещо семейство, за което не бях предупреден.

Не мисля, че съм се чувствал по-унизен. За няколко минути мълчах, за да се освестя. Щом разбрах, че мога да говоря, казах, че искам да вдигна тост. Не помня точно какво казах, но същността е следната:

„Имах удоволствие да бъда част от това семейство през последните десет години. В този момент аз съм много благодарен на булката и младоженеца, защото те ми отвориха очите за нещо много важно. Те показаха, че позицията ми в това семейство изобщо не е това, което мислех, че е.

Исках да стана истинска подкрепа, ако е необходимо. Но вместо това взех позицията на банкомат, който брои и дава парите, не повече.

Оттогава имате нов „благодетел“, включително на церемонията, отказвам се от финансовите си задължения в полза на този баща. Поздравявам бъдещите младоженци и им пожелавам щастие по пътя, който са избрали. Сега излезте от къщата ми!

Тази бележка приключих с тост. Смятате ли, че това е егоистично? Трябваше да се отърва от сватбата, когато дори не се поколебаха да откажат да поканят гостите ми?

Отмених всичките ангажименти и успях да върна част от парите. Прехвърлих всичките пари от съвместната сметка в моята лична сметка. Ако искат биологичният баща да седне като главна на масата, нека плати за сватбата.

Не очаквах да получа такава подкрепа тук. Не мога да обещая, че ще напиша с какво приключи сватбата, не искам да мисля за това.

Ако смятате, че не можете да оцените една връзка, най-вероятно това не се променя.

Хората не се променят за една нощ, така че този човек е направил правилното нещо, като прекъсне всички връзки със семейството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново земетресение разлюля Турция, хората са силно притеснени
Next: Ани е нашият живот! Помогнете!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.