Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ
  • Новини

Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
ksakrakksbuzaa.jpg

С игла може да се спаси живота на пациента от инсулт. Този съвет е от един китайски професор. Съхранявайте в къщата си игла или игла от спринцовката.

Това е един невероятен и нетрадиционен начин за спасение на човек от инсулт, разбра Скандални.

Споделете го, за да може – този съвет да помогне на някой, който да оцелее! Отделете време да го прочетете. Никога не знаете, дали нечий живот може да зависи от вас. Баща ми беше парализиран и по-късно почина от инсулт. Съжалявам, че не знаех за тази първа помощ преди. Когато се получи инсулт – капилярите на мозъка постепенно се разкъсват. Необходима е почивка и спешна помощ. Но е необходима помощ точно тук, където е бил срива /удара.

Тези съвети ще ви помогнат да спасите живота на някого!

Запазете спокойствие. Независимо от това къде се намира пострадалия, не го премествайте /движете/. Защото, ако преместите болния, капилярите могат да се спукат, и ще има кръвоизлив в мозъка! Помогнете на пострадалия да седне, за да се предотврати повторното падане на земята, а след това може да започне това, което ще прочетете тук – самостоятелно кръвопускане. Ако в дома си имате една спринцовка за инжектиране, това ще бъде най-добре, в противен случай – с шевни игли или други игли също така ще свършат работа.

1). Задръжте иглата – острието над огъня / на запалка или свещ/, за да се стерилизира и след това да се използва за пробиване на върха на всичките 10 пръста.

2). Няма специфични акупунктурни точки, само убождане в mm от нокътя.

3). Убодете така, така, че кръвта да потече.

4). Ако кръв не започва да капе, затегнете /стиснете/ около пробива на пръста с пръстите си.

5). Когато всички 10 пръстите кървят по-малко, изчакайте няколко минути – ще видите, че жертвата ще се съвземе!

6). Ако устата на жертвата е изкривена в спазъм – дръпнете и масажирайте ушите му , докато те станат червени – следователно, към тях приижда кръв

7). Тогава убодете всяко ухо в меката част два пъти , по две капки кръв от всяко лобче. Няколко минути по-късно устата му вече не е изкривена /крампирана/ и жертвата трябва да дойде на себе си…

Изчакайте, докато жертвата дойде към нормалното си състояние, без никакви необичайни симптоми, а след това го изпратете в болницата. В противен случай, /преди тези процедури/ ако той / тя, бъде откаран в болница с линейка на бърза помощ, – от друсането, когато пътувате, ще доведе до факта, че капилярите в мозъка на жертвата се разкъсат.

Ако човек вече може да върви сам, той ще благодари на Бога, че е спасен!

Научих за кръвопускането за спасението на живота от специалист по-традиционна китайска медицина лекар Ха Тин Бу, който живее в Сан-Juke.

Също така, имах практически опит с този метод, така че мога да кажа, че този метод е 100% ефективен.

През 1979 г. бях на обучение в Фунг-GAAP колеж в Тай Чунг. След като бях в клас, когато друг учител дотича в моята класна стая и каза развълнувано, „г-жа Лиу, по-бързо, нашият лидер е с инсулт!“. Веднага отидох на третия етаж. Когато видях нашия ръководител, г-н Чен Фу Тиан, той бе блед, речта му бе неясна, устата му беше изкривена – всички симптоми на инсулт. Аз веднага помолих един от студентите – стажанти да отиде до аптеката и да купи спринцовка с игла, която след това използвах да набода във всичките 10 пръста на г-н Чен.

След няколко минути, когато на всичките 10 пръста почна кървене (всеки с капка кръв на грахово зърно), лицето на г-н Чен се възстанови, цвят и чувствителност се появиха в очите му. Но устата му беше все още изкривена. Така че издърпах ушите му, за да се напълнят с кръв. Когато ушите му станаха червени, аз убодох меката част на дясното ухо и пуснах от две места кръв. Когато и двете лобчета на ушите бяха пронизани и кръвта направи малки топчета – стана едно чудо. На 3-5 минута формата на устата се върна към нормалното, и речта му стана ясна.

Ние позволихме да се отпусне малко и дори чаша горещ чай да изпие, а след това му помогнахме надолу по стълбите да го заведем в болницата. Той лежа там една нощ и бе освободен на следващия ден да се върне в училище да преподава! Всичко беше наред. Не е имало реакции, въпреки че обикновено инсулт жертвите страдат от непоправими разкъсвания на капилярите на мозъка по пътя към болницата. В резултат на тези инциденти болният никога няма да се възстанови.

Инсултът е втората най-честата причина за смърт.

Щастливците, дори да оцелеят, може да бъдат парализирани за цял живот. Такова ужасно нещо не трябва да се случва в живота на никой човек. Ако всички ние помним това кръвопускане, като метод и започнем процеса на спасяване веднага, за кратко време, жертвите ще бъдат върнати до 100% нормалност.

Автор на текста – Наталия Котелникова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бият аларма! Идва опасно време, НИМХ обяви червен код за България
Next: Адът слезе на земята. Изтребител се заби в жилищна сграда и разруши всичко

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.