Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща направи барокамера, за да лекува сина си
  • Новини

Баща направи барокамера, за да лекува сина си

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
basrrqwrqwrwrw.jpg

Съоръжението може да помогне и на хора с други заболявания, убеден е Петър Кондев от Пазарджик

Баща от Пазарджик направи барокамера, за да лекува 10-годишния си син, болен от аутизъм. Преди да се захване, 44-годишният компютърен специалист Петър Кондев не разбирал нищо от съдове под налягане, какъвто е барокамерата.

Признава, че отначало дори изпитвал страх да вкара детето си в т. нар. самоделка. (Всъщност всички детайли и механизми на барокамерата са изработени от сертифицирани фирми и многократно са изпитани.)

“По-страшното е друго. Да мине време и да се окаже, че си можел да направиш нещо изключително важно за детето си, а си го пропуснал. Този страх е много по-голям и е постоянен”, обяснява Кондев.

Съпругата му Лилия казва, че при децата аутисти има пределна възраст, до която състоянието им може да се подобри. Затова двамата единствено съжаляват, че сравнително късно разбрали за лечението с барокамера.

Научили, че синът им Емил е аутист, когато бил на 1,5 г., и оттогава не са спирали да прилагат различни методи за лечението му. При един от тях трябвало да се премине през барокамера. Самото лечение се нарича хипербарна кислородотерапия, при която човек диша чист кислород в барокамера под налягане.

Така организмът приема 25 пъти повече чист кислород, който се разнася чрез кръвта до всяка клетка. Кислородът е основен източник на сила и енергия за клетките. При децата аутисти активира заспали мозъчни центрове, възстановява зоните на поражения при стомашно-чревни проблеми и изчиства токсините в кръвта.

Когато преди 2 години започнал да търси барокамера за сина си, Петър Кондев завел Емил във Варна. Дете с аутизъм, с чиито родители се сприятелили, за кратко време постигнало неочаквано добри резултати след лечението в барокамера. Във Варна Емил преминал 50 сеанса и постигнал видимо подобрение. Баща на друго дете аутист, който живее близо до Пазарджик, пък монтирал в дома им платнена домашна барокамера, която се използва от спортисти – купил я за десетки хиляди долари от САЩ. Тя обаче работела на ниско налягане и без подаване на чист кислород.

Кондеви я използвали 2 месеца, но ефектът от нея не бил така осезаем. Петър завел сина си и в София, където направили още около 50 сеанса. Малкият Емил все повече се подобрявал. “За да продължим терапията, трябваше да пътуваме постоянно или да се преместим. Да променим живота на семейството, работата, всичко. Много висока цена, не само в материален план. При това децата аутисти много бавно се повлияват от лечението с барокамера.

Нужни са стотици сеанси.

и невинаги има гаранция за успех. Едно дете се повлиява от такова лечение, друго – не. При всеки е различно. Да не говорим, че лечението не е и евтино. Много родители не могат да си го позволят”, разказва Петър Кондев.

Имал идея да накара предприемачи, които се занимават със съдове под налягане, да направят барокамерата, но не се получило. Затова се захванал сам. Обяснява, че всичко става с постоянство и много четене. Получил подкрепата и на столичанина, в чиятофабрична барокамера преминали сеансите на Емил.

Петър Кондев направил барокамерата за 5 месеца, иначе самото съоръжение се сглобява за 4-5 дни. Всички компоненти поръчал в лицензирани и сертифицирани фирми. Барокамерата му е изпитана за 10 пъти по-високо налягане, отколкото това, с което работи. Плексигласът за илюминаторите на капсулата трябвало да е от 0,8 мм според изчисленията, но той поставил от 2 мм. Не правел компромис с който и да е детайл. По каталози например можеш да купиш трите филтъра за по 80 лв. всеки, но най-добрите струват по 800 лева. Не крие, че изработката на апарата му излязла около 100 000 лв.

В същото време в Турция, където се произвеждат едни от евтините барокамери, цената им е 300 хил. евро. В САЩ стигат милиони.

Барокамерата на Петър Кондев в Пазарджик работи вече 2 месеца. Първоначално смятал да я монтира в дома си, но после решил, че много по-добре е да е във фирмената му сграда, където в нея ще могат да се лекуват и много други хора.

За да работи с апарата, специален курс във Варна изкарала съпругата му Лилия Кондева. Синът им Емил вече има около 25 сеанса в личната им барокамера. Според родителите детето вече има подобрение. Все още не може да говори, но вече започнал да усеща звуците, да ги отделя, комбинира и използва. Емо ходи в общообразователно училище и към него е прикрепен ресурсен учител. Има много приятелчета, които го подкрепят.

“Стремежът ни е да подобрим живота на детето си, не да го излекуваме.
За нас е важно да започне да чете и да пише.

Не сме си поставяли крайна цел, въпреки че излекуването не е химера. Всичко е с пожелателен характер. Преди месец не сме си и помисляли за това, което Емил вече може да прави”, споделя Лилия Кондева.

“Барокамерата не е панацея, но дава много голям ефект. Изключително важно е да се знае, че тя може да помогне на всеки човек и да реши много тежки проблеми при редица заболявания. Аутизмът е само една малка част от това. Всяка сериозна болница в чужбина вече разполага с барокамери. За съжаление, у нас далеч не е така. Много лекари въобще не знаят за подобно лечение, просто защото не са учили за това”, обяснява Петър Кондев.

Той дава пример от собствената си практика. Близка на семейството след тежка операция на венците продължила да кърви в продължение на 10 месеца. След 3 сеанса в барокамерата всичко се нормализирало. 30-годишна жена в тежка следродилна депресия не можела да спи, страдала от фобии, не искала да излиза от града. Само с няколко сеанса се върнала към нормалното си състояние и признала: “Не вярвах, че ще стана отново човек.”

Лечението с барокамера е много ефективно при забавено развитие, след инсулти и инфаркти, при трудно заздравяващи рани, след хирургични интервенции и трансплантации, множествена склероза и т.н.

В Пазарджик интересът към барокамерата на Петър Кондев е изключително голям – не само от нуждаещи се, но и от лекари. Неслучайно той поканил семейното джипи да отвори кабинет в сградата, където е барокамерата. Сътрудничеството се оказало изключително ползотворно.

Петър Кондев обяснява каква е функцията на отделните агрегати.

Вътре в капсулата на барокамерата може да се седне и да се легне. Има направено и приспособление за вкарване на болни с инвалидни колички.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседи на Георги с макетния нож: Той е добро момче
Next: Автобус падна в пропаст, има много загинали

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.