Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на три деца видя нещо странно на снимка на умиращата си жена и след това става чудото
  • Новини

Баща на три деца видя нещо странно на снимка на умиращата си жена и след това става чудото

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
gammmzzeeerrs.png

Много често в ежедневието си се сблъскваме с необичайни истории. За съжаление, в повечето случаи не им обръщаме внимание.

Един ден госпожа Бригет разбрала, че е бременна с четвъртото си дете.

Това по никакъв начин не оказало влияние на живота на семейството. Бременността протичала много добре, Хъни била спокойна и щастлива и се наслаждавала на възможността, че ще стане майка за четвърти път.

Радостта на господин и госпожа Бригет била огромна, когато лекарите им съобщили, че бебето няма да е едно, а ще са цели две. А когато големият ден дошъл, Хъни била много развълнувана и нетърпелива да се запознае с близнаците.

 

Раждането минало по мед и масло, бебетата – момче и момиче, се появили на бял свят с цезарово сечение. Проблемите започнали след това.

След раждането състоянието на Хъни рязко се влошило. Лекарите й открили рядка патология – емболия на околоплодните води. Подобно усложнение се среща много рядко, но доста често завършва с летален край.

Кръвното налягане и сърдечната дейност на Бригет паднали и тя започнала да изпитва затруднения с дишането. Състоянието й станало критично. Лекарите полагали всички усилия, за да я върнат към живота. След две спешни операции и повече от 25 литра кръв, тялото на Бригет спряло да се съпротивлява.

 

Цялото семейство не спирало да се моли за нея. Съпругът й започнал да разлиства семейните албуми, за да намери начин да й вдъхне сили за живот.  И тогава се случило чудото. На една от последните снимки на Хъни господин Бригет забелязал над главата й странно сияние, наподобяващо ореол.

Той бил убеден, че това е знак и че съпругата му ще се оправи. А още на следващия ден лекарите му съобщили, че състоянието на Хъни се подобрява и тя ще оздравее.

След известно време и опасността за живота й преминала. След като дошла на себе си, тя веднага поискала да види бебетата си.

 

Когато взела близнаците на ръце, буквално разцъфнала, защото децата й вдъхнали живот.

Щастието и радостта в семейство Бригет били огромни. Периодът на възстановяване на Хъни обаче отнел много усилия и средства. Наложило се мъжът й да взима пари на заем, защото не разполагал с нужната сума. Не им достигали и пари, за да задоволяват нормалните си ежедневни нужди.

 

За щастие, добри хора му се притекли на помощ. А след като снимката на Хъни и историята на семейството се появила  в медиите, средствата, нужни за лечението и рехабилитацията й, бързо били събрани.

Към днешна дата семейство Бригет продължава да води най-обикновен живот. Но никога няма да забравят онова забележително събитие. Майката и бебета й се чувстват добре. Семейството се радва на живота и е благодарно за чудото, което им се случило. А децата на Хъни ще предават историята й от поколение на поколение. Защото такова чудо трябва да се помни.

Невероятната история на Хъни Бригет успява да изуми много хора. Тя е знак, че чудеса съществуват. Много хора са получили вяра и надежда, че ще оздравеят и не са се отказали от вярата в доброто.

Семейството Бригет напълно преднамерено разказа историята си на целия свят. Защото хората трябва да знаят, че във всеки момент е възможно да се случи някакво чудо, най-важното е да вярват в това!

Continue Reading

Previous: Кисело мляко напитка топи килограми като за световно: Пиеш през деня, а на следващата сутрин са първите резултати
Next: Колкото и странно да ви звучи, но когато влязох в тази тоалетна не ми се излизаше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.