Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на 2 деца обяснява: Ето защо обичам тялото на жена ми след раждането
  • Новини

Баща на 2 деца обяснява: Ето защо обичам тялото на жена ми след раждането

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
brermenrasorkas.png

Брет Ортлер е съпруг, баща на две деца и автор, който в откровен и емоционален текст обяснява защо харесва тялото на съпругата си, която била бременна 4 пъти, но загубила две деца …

Той твърди, че не възнамерява да съди за външния вид на любимия човек, защото тя е родила техните деца, които правят ценен всеки ден от живота му.

Абсолютно нищо.

Първо, тялото на жена ми след раждането изобщо не е моя работа. Да, аз съм й съпруг, но списъкът с мнения, които са важни, становището на съпруга за тялото на съпругата е някъде доста назад.

Не изпускай тези оферти:

Плюс това, известен факт е, че бременността рядко се случва от само себе си, така че аз съм пряко отговорен за промените, които са станали. С други думи, това е точно това, за което се договорихме. Когато казваш „Нека да имаме бебе!“ Може би си представяш, че твоето дете ще направи първата стъпка на Марс или ще открие лек за рака, но също така казваш:

„Ей госпожо, искам да носиш моето дете 9 месеца.

 

Ако сме достатъчно щастливи, от това ще произлезе живо и здраво дете. Но този процес драстично ще те промени, ще доведе до огромни, трайни промени в ума и характера ти, да не говорим за неизбежните промени в тялото. А да, фактически ще станеш диспенсер за мляко и ще качиш доста килограми, за да прескочиш 4 тегловни категории в бокса.

 

И тук не са споменати очевидните симптоми на самата бременност.

Разбира се, през колко повече бременности премине вашата партньорка, толкова по-лошо ще става. Ние имаме две деца, но жена ми е била бременна 4 пъти. Toва са общо 26 месеца – две години гадене и желание за произволна храни, да не говорим за последствията от кърменето и белезите от секциото.

Да изясним: тялото на жена ми се промени поради бременност, е и какво? Промените могат да отидат по дяволите, тя е същата секси блондинка, която е била винаги. И моето тялото се промени. Когато се оженихме, аз бях на 27 години.

 

Тренирах с тежести, тичах и все още се чуствах боец, какъвто бях някога. Сега, вдигам тежко, само когато си играя с моята новородена дъщеря в стаята и я вдигам все едно лети, моето бягане се свежда до това да гоня 3-годишното си дете, докато се преструвам, че съм Снежното чудовище от „Frozen“ и най-големият опонент, с който се боря е въпросът дали да ям 3 парчета пица или 6.

Идеята да съдя тялото на жена ми е отвратителна, защото е егоистично и късогледо.

Обичам тяло на жена ми, защото, когато го гледам, виждам моето семейство, а семейството ми прави живота ми ценен всеки ден. А и защото след всичко, на което съм я подложил, тя все още спи с мен.

Continue Reading

Previous: Родилка пусна снимка от родилната зала, а под снимката заваляха стотици коментари
Next: Съпруг изчисли колко струва труда на жена му вкъщи и изуми всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.