Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща публикувал снимка на новородената си дъщеря. И това спасило живота й
  • Новини

Баща публикувал снимка на новородената си дъщеря. И това спасило живота й

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
hgfjghytyttt.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баща на новородено момиченце решил да сподели радостта си в социалните мрежи и пуснал снимка на дъщеря си след баня. Мъжът си помислил, че нейната очарователна гримаса след къпането изглежда сладка.

Бащата нямал представа каква роля ще изиграе тази публикация в живота на детето.

Хората поставили хиляди харесвания под снимката. Шеги и мили коментари заваляли по адрес на таткото с дъщеря си на ръце. Сред тях се откроило едно съобщение, написано от педиатър.

Педиатърът внимателно разгледал снимката и написал:

„Има ли жълтеникави очи? Така ми се струва, трудно ми е да видя наистина, защото цялата снимка е жълтеникава. Най-вероятно нищо страшно, но може да е признак на физиологична жълтеница при новородени, доста често срещано явление през първите дни от живота. Ако кожата и очите й са малко жълти, тогава по-добре отидете на преглед. Въпреки че вероятно съм просто параноичен детски лекар.“

Грижовният татко взел предвид съвета на педиатъра и завел детето на лекар. Бебето наистина било диагностицирано с жълтеница.

Бащата на момиченцето имал късмет опитен специалист да забележи навреме признаците на заболяването. Това е един пример как социалните мрежи идват на помощ и спасяват нечий живот.

Жълтеницата засяга 70% от новородените. Причината е слабата работа на черния дроб, който все още не се справя напълно с функциите си. В същото време нивото на билирубинът* в кръвта на бебетата е високо, тъй като еритроцитите **, които са снабдявали детето с кислород в утробата, се разпадат в големи количества.

В повечето случаи жълтеницата не изисква специално лечение и отшумява до навършване на един месец.

Въпреки това, понякога жълтеницата е симптом на тежка патология при бебето и изисква незабавно лечение.

Дете с признаци на жълтеница трябва постоянно да се наблюдава от лекар, за да не пропусне развитието на тежки форми на заболяването и да се предотвратят опасни последици.

* Билирубинът е жлъчен пигмент, един от основните компоненти на жлъчката при хора и животни.
** Еритроцитите са червени кръвни клетки, които участват в преноса на атмосферния кислород до тъканите и подпомагат процесите на биологично окисление в организма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народната певица Николина Чакърдъкова стана баба на пето внуче
Next: Криминалистът Ботьо Ботев посочи нещо много странно между Крис и убиеца му Вълчинов

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.