Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща ѝ е бил враг на народа в Народна република България, а тя научи Том Ханкс да срича на български
  • Новини

Баща ѝ е бил враг на народа в Народна република България, а тя научи Том Ханкс да срича на български

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
toatmastmasnakss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вече над 34 години Том Ханкс има до себе си неизменна подкрепа и безрезервна любов в лицето на съпругата си Рита Уилсън.

Тя също започва пътя си в Холивуд като актриса, но много бързо решава, че предпочита да е зад камерите и встрани от светлините на прожекторите и се насочва към продуцентството.

В Източна Европа обаче Уилсън е популярна и заради своя род, защото на доста места се твърди, че тя е от български произход.

Рита е родена като Маргарита Ибрахимов и макар да има и българска жилка, тя е само част от сложното ѝ родословие.

Бащата на Уилсън се казва Хасан Ибрахимов и е роден в Орайо, днешна Гърция, в семейството на помаци. Местят се в България, още когато Хасан е много малък, а през 1949 г. успяват да емигрират в Лос Анджелис. Именно там среща майката на Рита – Доротеа, родом от Гърция до границата ѝ с Албания.

На сватбата си Хасан приема християнството и сменя името си на Алън Уилсън. Малко след това на бял свят се появява дъщеря му Рита, която и до днес се представя с моминската си фамилия, а не с фамилията Ханкс.

В интервю за Variety Том Ханкс казва за тъста си, че е говорил почти гладко „български, руски, турски, гръцки, полски“ и „много малко италиански и френски“.

Самата Уилсън започва да се интересува от родословието си чак след смъртта на баща си, когато установява, че историята около семейството ѝ е по-интересна, отколкото е предполагала.

Тя се съгласява да участва в предаване на име Who Do You Think You Are, където пъзелът около роднините ѝ започва да се разплита и самата Рита си спомня позабравени детайли.

„Майка ми страстно говореше за гръцките си корени и се гордееше, че е гъркиня. Баща ми обаче не казваше нищо за семейството си. Казваше, че е бил в трудов лагер…“, разказва Уилсън.

В течение на предаването става ясно, че Хасан и родителите му се местят от Гърция в България, защото иначе са щели да бъдат принудени да приемат християнството. Уилсън си припомня и че през 1972 г. е била с баща си в Гърция в региона на Ксанти и той набързо споменал, че е роден именно там.

В района Хасан и семейството му са отглеждали тютюн и лук, като отново той е споменавал, че дядото на Рита е бил много забавен и артистичен мъж. В Who Do You Think You Are Уилсън разбира и че част от роднините ѝ и до днес живеят в Смолян.

Тогава тя е истински заинтригувана и пътува до Смолян, за да научи повече за родословието си. От документи в общината разбира, че баща ѝ е бил в трудов лагер заради кражба на пет лева и 28 бутилки газирана вода. Излежава малко над две години, след което е пуснат и настанен в Пловдив.

От Пловдив се опитва да стигне до Турция, за да избяга на Запад, но е заловен и отново се озовава трудов лагер за кратко.

Вторият опит за бягство – и от лагера, и от България – е с влак и се оказва успешен. През 1972 г., когато Уилсън са на Балканите, Алън разбира от познати, че се води „враг на народа“ в НРБ.

„Който и да си бил, тате, аз те обичам и ще те обичам вечно“, заявява накрая на шоуто Рита Уилсън. Малко преди това става ясно, че след като се мести в Лос Анджелис, Алън започва работа на три места и записва вечерно училище, за да научи английски и да се интегрира по-бързо и да има пари за образованието на трите си деца.

Когато Том Ханкс приема ролята на Виктор Наворски от измислената държава Кракозия в „Терминалът“, Уилсън и смесеният ѝ произход се оказват изключително полезни.
Снимка: Getty Images

В разговора си за Variety Ханкс споделя, че е изградил целия си образ около този на тъста си и неговия предприемчив и упорит характер. Както екранният Наворски, така и истинският Алън Уилсън се оказват далеч от държавата си в момент, в който в нея се случват исторически събития от епохално значение.

Рита помага на съпруга си с българския език, който се оказва труден за произнасяне от Ханкс, въпреки че самият актьор настоява да говори с акцента на своя тъст.

След излизането на филма много водещи питат Ханкс какъв точно език говори (или по-скоро срича) Виктор Наворски. „Започнахме с български, макар че моите езикови умения ме отведоха някъде другаде“, шегува се актьорът пред EBC.

По примера на Алън Уилсън/Хасан Ибрахимов Том Ханкс прави и още един огромен жест към Рита, като сменя католицизма за източноправославно християнство.

„Бракът е връзка между двама хора, които непрекъснато се променят“, заявява Уилсън пред „Гаридън“. По нейно мнение в една двойка комуникацията задължително трябва да има нотка любопитство, включително и към семейството на човека до теб.

А през 2020 г. заради произхода на Рита тя и Ханкс получават гръцко гражданство, след което заявяват в социалните мрежи, че са „горди граждани на Гърция“.

Друга причина за оказаната чест е, че по време на големите пожари в южната ни съседка през 2018 г. Уилсън активно набира средства за справяне с бедствието.
Чет и Колин Ханкс сякаш не просто имат различни майки, но и са от различни планети.

Двойката често почива в Гърция, като последно са там през лятото на 2021 и 2022 г. Уилсън признава, че преоткрива брака си, защото децата вече са пораснали.

„Креативността ни [нейната и на Ханкс] се върна по нов начин, откакто ги няма децата. Времето е много различно и можем да хванем колата и да отидем някъде“, посочва още тя.

А в професионален аспект Уилсън обмисля дали да не продуцира нов филм, вдъхновен от комедията „Моята голяма луда гръцка сватба“, или да продължи да се отдава предимно на благотворителност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга го е казала: Семейството е свято! Не се делете, децата страдат, а и вие хаир няма да видите!
Next: Жена си купи в Разлог баничка за 1.80 лева… оказа се престъпление с висока обществена опасност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.