Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бебето-чудо, оцеляло от трагедията в Турция се събра с майка си
  • Новини

Бебето-чудо, оцеляло от трагедията в Турция се събра с майка си

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
dasdajsyjaskyasiyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Истинско чудо беше спасяването на малко 3,5-месечно бебе, извадено от развалините на сграда в Хатаи след 128 часа под отломките.

Повече от 5 дни без вода, храна, в пълен мрак, при неблагоприятни условия (нощните температури падали под нулата) прекарала съвсем сама малката Бетин Бегдаш, която сестрите наричали Гизем (мистерия).

След като било извадено от развалините, бебето било настанено под наблюдение в градската болница в Адана, където му е оказана първа помощ.

При първия преглед в линейка лекарите не открили здравословни проблеми на бебето и след кратък престой в болницата в Адана тя е откарана с президентски самолет за Анкара.

Там бебето е настанено в лечебно заведение, където лекарите провели серия от прегледи в градската болница в Етлик.

След това Бетин е откарана с частен самолет от Анкара обратно в Адана. В Адана бебето било посрещнато от министър Дерия Яник, който предал бебето на майката Жасмин Бегдаш, чието лечение продължава в градската болница в Адана.

Жасмин Бегдаш, майката на детето, също била спасена жива, а баща й и двамата й братя са загинали.

След ДНК тест майката и детето се събрали отново 54 дни по-късно.

Министърът по семейните въпроси и социалните служби казал: „Детето, спасено от екипи за търсене и спасяване 128 часа след катастрофата, е истинско чудо. Фактът, че то оцеля и няма здравословни проблеми, много изненада всички.“

Министър Дерия Яник споделя: „Свързването на майката и детето е едно от най-ценните неща на света. Да бъдем партньор в това щастие наистина означаваше много за нас. Но Гизем сега е нашето дете. Нашата подкрепа винаги ще бъде с Гизем ..

Пожелавам и се надявам Аллах да ги дари с дълъг и щастлив живот и никога повече да не се разделят Нека винаги има красота, доброта, просперитет, благополучие, щастие за всички деца в нашата страна и по целия свят.

Това е нещото, което искаме да станем свидетели на това щастие.“

Нека расте живо и здраво бебето, чието спасение може да се нарече истинско чудо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младият Стефан Данаилов стана баща и се жени за
Next: Роксана призна: Това се случва за първи път в живота ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.