Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бебе почина в Плевенско, родителите търсят виновни
  • Новини

Бебе почина в Плевенско, родителите търсят виновни

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
plelvaenevansvasv.png

8-месечно бебе почина, след като е обиколило болниците в Червен бряг и Плевен. Родителите обвиняват лекарите, че не са действали адекватно. Медиците обаче са категорични, че за детето са положени необходимите усилия, но то е било в изключително тежко състояние.

Бебето на Дева и Павел от село Дерманци било със зачервено гърло и кашлица. След назначено лечение от личния лекар, детето не се подобрява и родителите го водят в болницата в Червен бряг.

„Отидохме в Червен бряг, за да я прегледат. Те ни казаха, че има червено гърло, имаше и кашлица, казаха да останем в болница, изчакахме час, за да дойде лекарят и тогава ни качиха ни горе в стаята с малката“, разказа майката Дева пред Bulgaria ON AIR.

Бебе почина в болницата в Лом

Не изпускай тези оферти:

В Червен бряг детето е прегледано от началника на детското отделение.

„Не беше толкова зле, когато отидох, имаше леко затруднено дишане. Родителите бяха съгласни на хоспитализация заради възрастта на детето и го приех към 9 часа.

Започнахме инжекции, бронхеолит, възпаление на крайните бронхи, заболяването протича със свирене в гърдите на това приличеше. Започнахме с орбазон“, каза началникът на детското отделение в МБАЛ „Червен бряг“ д-р Добрин Тодоров.

Майката разказа, че точно тогава детето се влошава.

„Сложихме го на кислород още в отделението и в линейката също беше под кислород“, посочи д-р Тодоров.

„Нито ѝ сложиха кислородна маска, нито нищо“, твърди майката.

Според лекарите в Плевен обаче детето е пристигнало в Спешния център без сърдечна дейност.

„Докарано беше без сърдечна дейност и без дишане в плевенския спешен център от линейка на филиала на „Червен бряг“ в 1:50 ч.. На практика е било мъртво, но наш екип реаниматори са действали и са се опитали.

Интубирано е било детето, реанимирано, накрая към 2:30 просто не е имало смисъл. Дали по пътя, дали в Червен бряг, ние не можем да знаем“, заяви PR на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен – Момчил Цветков.

Родителите на 8-месечното бебе обвиняват лекарите за смъртта му.

Още новини от България:

Шофьор на лек автомобил е отказал да спре при подаден сигнал от патрул на „Пътна полиция“ в Силистра. Последвало е преследване на нарушителя, предава БНТ.

Нарушителят е бил принуден да спре, като при опит да бъде задържан е нападнал полицейски служител с нож.

Вторият полицай обаче успява да простреля нападателя в крака.

Лицето е без опасност за живота, прегледано е и задържано.

Късно вечерта в четвъртък е уведомена прокуратурата в Силистра, на мястото на инцидента е извършен оглед в присъствието на следовател.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж прекара 60 дни на улицата и реши, че повече никога няма да дава пари на бездомниците
Next: Извънредно! Китайска космическа ракета излезе от контрол. Пада към Европа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.