Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бедна вдовица, просейки от къща на къща,веднъж почукала на вратата на един много богат човек
  • Новини

Бедна вдовица, просейки от къща на къща,веднъж почукала на вратата на един много богат човек

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
fdjhfjrthrthkrhfghfgh.png

СМИРЕНИЕ….

Бедна вдовица, просейки от къща на къща,веднъж почукала на вратата на един много богат човек.Богаташът, отворил вратата при почукването и и вдовицата му каза:

– Извинете ме, аз съм вдовица и съм болна!Имам и две деца.Ако прецените, че можете, помогнете ми, моля ви …!

Богаташът се опитал да й даде нещо, но не намерилнищо около себе си.

„Прости ми – казал й той, – но не държа нищо вкъщи“.

Вдовицата му благодарила и тръгнала към следващата къща, но той я спрял:- Изчакайте! Отишъл в кабинета си, взел чек, попълнил гои й го дал, казвайки:

– Отидете, до която и да е Банка с този чек, за да вземете сумата. Вдовицата била неграмотна (никога не била виждала чек),взела чека и си казала:

-Той ми се подиграва, дава ми обикновена хартия. Дните минавали, а тя не отивала в Банката, защото сесрамувала и се страхувала, че хартията, коятобогатият мъж й е дал, е нещо фалшива. Един ден тя се осмелила и показала на приятел листчето. Той и казала:

– Тази хартийка, която държиш, е банков чек. Отиди и виж. Тогава вдовицата станала и отишла в Банката. След като я упътили, тя стигнала до касата, за да я обслужат. Касиерът видял чека и казал на жената, че трябва да вземе 50 златни лири!

Тя, толкова се изненадала от голямата сума, че останала без дъх. Човекът явно е сгрешил, помислила си тя,и затова поискала да върне чека, без да го осребри. Взела чека и отишла направо в къщата на богаташа, и му казала:

– Прощавайте, но парите, които сте написали на чека, са твърде много. Не заслужавам толкова много пари! И си помислих, че сте се объркали нещо..Щом богаташът чул това, й казал:

– Наистина сгреших! Той взел чека и добавил една нула след 50,и от 50 златни лири станали 500! Той й ги дал и казал:- Отидете отново в Банката и знайте, че този пътне съм сгрешил! Това са резултатите от смирението!

Ако човек се отнася, по този начин към смирения си ближен,помислете как Бог би се отнесъл към смирените.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много пари потичат към страната ни след това решение на ЕК
Next: Бъдещи милионери: Тези 5 зодии ще забогатеят неприлично през 2024 г

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.