Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безброй цивилни са в капан. В столицата Киев се случва нещо нечувано
  • Новини

Безброй цивилни са в капан. В столицата Киев се случва нещо нечувано

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
kapannncivilin.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили затягат обръча около столицата Киев, а хиляди цивилни украинци остават в капан, след като Москва пусна хуманитарни коридори, но само към Русия и Беларус.

Генералният щаб на украинските въоръжени сили съобщи, че Русия се готви да щурмува Киев, докато руските удари продължават на много места в страната.

Въпреки това според информация от западни източници украинските сили удържат настъплението. Има все повече съобщения за цивилни жертви.

В понеделник Москва обяви условията си за прекратяване на огъня – да направи промени в конституцията си, които гарантират неутралитета ѝ, и да признае Кримския полуостров за руска територия, както и да признае Донецк и Луганск за независими територии.

По-късно в понеделник в Беларус се проведоха трети кръг руско-украински преговори за уреждане на конфликта в Украйна, които приключиха с “малък напредък” по информация на украинската делегация. Напредъкът е по отношение на логистиката на хуманитарните коридори.

Украинският президент Володимир Зеленски в понеделник отново призова международната общност да предостави на страната му военни самолети. Във видеообръщение Зеленски поиска и нови санкции срещу Русия, включително бойкот на руския петрол.

“Бойкот на руския износ. Бойкот на вноса за Русия. Трябва да сте морални -държавите и компаниите. Трябва да се борите против нечовешката сила. Тази нощ окупаторите удариха град Николаев, артилерията обстрелва направо жилищните райони. Удариха в Харков – точно жилищните райони, удариха и на други места, направо по мирните хора. Това е терор”.

Зеленски каза, че Украйна очаква решения- изтребители или противовъздушна отбрана, които да дадат нужните сили на украинската армия. НАТО и ЕС обаче към момента не отговарят на тези негови призиви. Очаква се руският външен министър Сергей Лавров да се срещне с украинския външен министър Дмитро Кулеба в четвъртък в Анталия, Турция.

Условията на Москва

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в интервю за Ройтерс, че Русия е готова да прекрати военните действия във всеки момент, ако Украйна изпълни нейните искания.

Изброените от Песков искания на Русия са:

– в украинската конституция да бъде записан неутралният статут на страната;

– Киев да признае руския суверенитет над анексирания полуостров Крим, както и независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република.

Досега това е най-ясното определяне на условията на Москва за прекратяване на т. нар. “специална военна операция”, която продължава вече дванайсети ден, отбелязва агенцията.

Песков заяви, че Украйна е запозната с руските условия. “Беше им съобщено, че всичко това може да спре незабавно”, каза още той.

По темата за неутралитета на Украйна Песков каза, че украинците “трябва да направят промени в конституцията”, от които да става ясно, че няма да се стреми да се присъедини към какъвто и да е блок”.

Той подчерта, че в бъдеще Русия няма да има никакви териториални претенции към Украйна. “Ние наистина завършваме демилитаризацията на Украйна. Ще я доведем докрай. Най-важното е Украйна да прекрати военните си действия. Те трябва да спрат военните си действия и тогава никой няма да стреля”, каза Песков.

Очертаването на руските искания идва в момент, в който делегациите от Русия и Украйна се подготвят да се срещнат днес за трети кръг от преговорите за приключване на войната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ето кога местим стрелките на часовника
Next: Скръбна вест! На 47 години почина Десислав Чуколов от Атака

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.