Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бездомник продава картина за без пари, докато търговецът на антики не разкрива истинската й стойност
  • Новини

Бездомник продава картина за без пари, докато търговецът на антики не разкрива истинската й стойност

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
wdssfvdfkbddfkbkfdbkgfb.png

Бездомникът намерил картина, захвърлена в кофа за боклук, и решил да я предаде за малко над 200 крони.

Но след това търговецът на антики прекара седмици в опити да намери бездомника, когато разбра истината зад картината.

В Едмънтън Адам Джилиан, бездомник, намери стара картина в кофа за боклук. Като бездомник е съвсем очевидно, че нямате пари. Адам реши да види какво може да получи за картината и отиде при търговеца на антики Александър Арчболд.

 

 

 

Оказа се, че е картина на Дисни

Картината, която Адам донесе, беше снимка на Бамби от филма – знаете ли сцената, когато Бамби се опитва да се научи да ходи? Адам беше намерил някъде предмети на Дисни, които можеха да бъдат доста търсени и точно както си мислеше, Александър Арчболд даде малко над 200 крони за картината. Адам щеше да мине с тези пари известно време.

 

 

Но щом Адам излезе от магазина, Арчболд, търговецът на антики, започна да отваря картината, за да я разгледа по-отблизо. Той не повярвал на очите си, когато видял какво е предал бездомникът.

Ръчно рисуван оригинал на Бамби от 1937 г. Снимка: Youtube

Ръчно рисуван оригинал (!)

Върху изображението на Бамби имаше заверен печат. Авторските права са подпечатани през 1937 г. Филмът тръгва по кината едва през 1942 г. – така че това е ръчно рисувано изображение върху лист целулоид, уникален оригинал от времето, когато са направили филма Бамби!

 

 

 

 

Арчболд бързо осъзна, че картината може да донесе дори по-голяма сума, отколкото си мислеше.

„Когато разбрах, че ще се продаде за много повече пари, знаех, че не е правилно да го взема всичко“, каза Арчболд пред CNN .

 

Изненадан Адам

Той искаше да намери бездомния Адам и да му даде повече пари за картината. Но това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Той обикаляше с колата си и търсеше почти две седмици. Всеки бездомник, когото видя, той намали скоростта, надявайки се да намери Адам. Изведнъж той се свързва с някой, който познава Адам Джилиан и най-накрая го хваща.

Арчболд попита дали Адам може да дойде с него в магазина, защото има изненада. Адам вероятно беше много шокиран.

 

 

 

Картината беше на стойност 37 000 шведски крони

Веднъж в магазина, Арчболд оставя над 16 000 шведски крони на Адам и му казва, че е проверил пазара за този уникален артикул и е успял да продаде картината за около 37 000 шведски крони в eBay.

Арчболд предаде още 10 000 крони на Адам и го покани на обяд.

„Уау, това е абсолютно фантастично. Не знам какво да кажа“, каза малко срамежливият Адам във видео, споделено от Archbold в YouTube.

 

 

 

Адам Гилинг получава 16 000 шведски крони от Александър Арчболд. Снимка: Youtube

Колекция от 100 000 SEK

Но тези суми пари не бяха всички – когато Арчболд търсеше Адам, той стартира  кампания за набиране на средства в GoFundMe   , за да изведе Адам от улицата и да го настани в хотел до края на зимата. Колекцията бързо достигна целта си от 100 000 шведски крони и Адам успя да се премести в хотел през зимата.

 

 

 

Семейството намери Адам

След това тази история бързо се разпространи по новините и семейството на Адам се свърза с него, след като видя, че е жив и е в Едмънтън. Търговецът на антики, разбира се, помогна на Адам да се свърже с тях, да създаде лична карта и му помогна с плановете да се върне у дома при семейството си в Онтарио.

 

„Вярвам в него“

Преди да тръгне влакът за вкъщи за Онтарио, Адам се възползва от възможността да излезе на студа и да даде на един от другите бездомници своите зимни ботуши. Добротата му никога нямаше да изчезне, въпреки че животът му се обърна благодарение на търговеца на антики.

 

 

 

„Той е много мил, скромен човек, така че съм сигурен, че ще си намери работа. Вярвам в него“, каза Александър Арчболд, преди да отведе Адам до влака с обяд, който жена му приготви за Адам за дългото му пътуване с влак.Арчболд документира всичко във видео, което публикува в Youtube. Вижте цялото приключение тук:

 

 

Помислете, че животът може да се преобърне така внезапно само за няколко седмици. Александър Арчболд печели много пари от работата си като търговец на антики и често се вижда по местната телевизия заради уменията си. Но парите също могат да направят човек сляп, може би дори скъперник. Тази история е доказателство, че доброто съществува във всички нас. Адам се събра със семейството си, което смяташе, че отдавна го няма, а Арчболд си намери нов приятел благодарение на любезните му жестове. И двамата заедно спечелиха 37 000 SEK, не е зле.

Моля, споделете тази невероятна история, за да напомните на приятелите си, че има доброта на този свят.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сингапурски гигант влиза в Пловдив! Отварят голям завод и много нови работни места
Next: Виктор Николаев шокира всички пенсионери с това изказване рано сутринта

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.