Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безкрайно скръбна вест за България. Напусна ни още един велик българин. Поклон пред академик Цветан Димитров Цветков
  • Новини

Безкрайно скръбна вест за България. Напусна ни още един велик българин. Поклон пред академик Цветан Димитров Цветков

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
aakdedmemdeik.jpg

На 2 юли почина акад. Цветан Димитров Цветков, най-авторитетен специалист по криобиология и лиофилизация в нашата страна, съобщиха от Българската академия на науките (БАН), цитирани БТА.

Името му завинаги ще бъде свързано с разработване на първото българско космическо меню, предоставено на двата полета в Космоса с българско участие, с което нашата страна зае трето място в света, след страните-производители на храни за Космоса – САЩ и Русия.

Акад. Цветков е роден на 12.09.1943 г., в с. Стубел, област Монтана. През 1968 г. завършва висшето си образование в Технологичния институт по хладилна промишленост в Ленинград, СССР. В периода 1968 г. – 1971 г. е редовен аспирант в същия институт, където през 1971 г. става „Кандидат на техническите науки“. През 1980 г. му е присъдена научната степен „Доктор на техническите науки“. През 1982 г. получава научното звание „Старши научен сътрудник I степен“ и е назначен за хоноруван професор във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където от 1987 г. е редовен професор по криобиология и криогенна техника. През 1989 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1995 г. – за академик.

Научните му постижения могат да се мултиплицират и в областта на растениевъдството и екологията чрез разработването на оригинален, високоефективен метод за определяне студоустойчивостта на дървесни и други растителни видове, основаващ се на диференциалната сканираща калориметрия, отбелязват от Селскостопанската академия.

Създава експериментална криобанка за дълготрайно съхранение на генетичен растителен материал, чрез прилагане на универсални технологични модели на криоконсервиране в контролируеми условия и на подходящи криопротектори.

Провежда изследвания върху влиянието на ниските температури и дехидратационните промени на моделни и натурални биомембрани и клетъчни органели.

Благодарение на разработките на акад. Цветан Цветков са създадени оригинални, животоспасяващи биопродукти за медицинската практика, главно за лечение на обширни изгаряния, за спиране на кръвотечения, за костна пластика, в. т.ч. за лечение на костни тумори, които намират приложение в хирургичната практика в българските здравни заведения и се продават в чужбина, посочват от БАН.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отчаяният опит Лена Бориславова да бъде изкарана жертва
Next: Страшна трагедия в София! Побеснял шофьор прегази и уби млади момичета на булевард

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.