Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безкрайно тъжен ден: Почина Анахид Тачева
  • Новини

Безкрайно тъжен ден: Почина Анахид Тачева

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
anahidtachheva.jpg

Телевизионната водеща Анахид Тачева е починала днес, 18 ноември. Тя е едно от любимите лица на Първа програма на националната телевизия от 1962 година нататък.

Първият ѝ съпруг е актьорът Коста Цонев, за когото се омъжва за първи път през 1958 г., веднага след завършване на гимназия и докато е омъжена за него, се появява на екрана под името Ани Цонева. Те се развеждат и после отново се женят и развеждат.

Последният ѝ брак е с Васил Тачев, успешен бизнесмен. Има общо три деца. През 2012 година умира съпругът ѝ. През 2016 г. умира и първородният ѝ син Димитър Цонев.

Коя е Анахид Тачева?

Не изпускай тези оферти:

Тя е популярна и обичана българска говорителка, родена с моминско име Анахид Мелкон Тавитян.

Анахид Тачева е истинска звезда сред телевизионните говорителки от държавната телевизия. Става изключително популярна през 60-те години – и като едно от най-красивите лица от екрана, и като съпруга на големия актьор Коста Цонев. 

„Имам по-малък брат и сестра, с които много се разбирахме. Навремето нямаше телевизия и играехме на шах, пинг-понг или “Черен Петър”. Вечер слушахме плочи на грамофона. Бях фен на “Левски”.

С децата в махалата пишехме навсякъде: “Горе Левски, долу ЦСКА”. Четях и много книги, които вземах от чичо Стоян – адвокат, който живееше срещу нас. Любимата ми беше “Мъртвите сибирски полета”, разказва Анахид спомени от детството си.

Анахид Тачева печели конкурса на БНТ през 1962 г. и оттогава дълги години е говорителка на първа програма на националната телевизия.

 Първият ѝ съпруг е актьорът Коста Цонев, за който се омъжва за първи път през 1958 г., веднага след завършване на гимназия. Двамата се запознават по време на новогодишно тържество в зала „България”.

По това време бъдещата телевизионна говорителка няма навършени още 18 години и за да се оженят, той лъже, че вече е бременна от него. Докато е омъжена за него се появява на екрана под името Ани Цонева.

Те се развеждат и после отново се женят и развеждат. Имат две деца – Теодора и Димитър.

Последният ѝ брак е с Васил Тачев, успешен бизнесмен. С него имат едно дете – Анахид.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудотворна молитва към Дева Мария. Може да помогне и в най-трудните ситуации
Next: Наша астроложка отговори на най-задаваните въпроси жив ли е и къде е Сашко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.