Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безкрайно тъжна вест! Почина д-р Божидар Славчев
  • Новини

Безкрайно тъжна вест! Почина д-р Божидар Славчев

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
bozhidarslavchev.jpg

снимка Майчин дом – София

Почина известният български гинеколог доц. д-р Божидар Славчев. Това съобщиха от СБАЛАГ „Майчин дом“. Той беше началник на 1. Гинекологична клиника към лечебното заведение.

Днес ни напусна нашият скъп колега, учител и човек с голямо сърце доц. д-р Божидар Славчев, съобщиха от пресцентъра на СБАЛАГ „Майчин дом“. Доц. Славчев посвети живота си на грижите за българската жена и развитието на акушер-гинекологията в България.

Неговата кариера като акушер-гинеколог и Началник на Първа Гинекологична клиника е изцяло отдадена на най-голямата и стара АГ болница в страната СБАЛАГ “Майчин дом“.

Не изпускай тези оферти:

Името му ще бъде записано със златни букви в историята на болницата, предвид факта че е обучил десетки лекари и е спасил хиляди животи, извършил е хиляди сложни акушер-гинекологични операции.

Доц. д-р Божидар Славчев е една от най-големите фигури в съвременната българската медицина и именно той е професионалистът, положил основите на съвременната онко-гинекология у нас.

Ръководството и целият екип на СБАЛАГ “Майчин дом“ изказват искрените си съболезнования на семейството на доц. д-р Божидар Славчев. Опелото ще се състои в четвъртък, в 13:00 ч. в църквата “Св. Седмочисленици.Доц. д-р Божидар Славчев е починал тази събота, 15 октомври, съобщиха от пресцентъра на СБАЛАГ „Майчин дом“. Той беше началник на 1. Гинекологична клиника към лечебното заведение.

Доц. д-р Славчев е една от най-големите фигури в съвременната българската медицина и именно той е професионалистът, положил основите на съвременната онко-гинекология у нас.

„Днес ни напусна нашият скъп колега, учител и човек с голямо сърце доц. д-р Божидар Славчев. Доц. Славчев посвети живота си на грижите за българската жена и развитието на акушер-гинекологията в България.

Неговата кариера като акушер-гинеколог и Началник на Първа Гинекологична клиника е изцяло отдадена на най-голямата и стара АГ болница в страната СБАЛАГ “Майчин дом“, написаха от болницата, предаде актуално.ком.

„Името му ще бъде записано със златни букви в историята на болницата – предвид факта, че е обучил десетки лекари и е спасил хиляди животи, извършил е хиляди сложни акушер-гинекологични операции“, допълват от лечебното заведение.

Ръководството и целият екип на СБАЛАГ “Майчин дом“ изказват искрените си съболезнования на семейството на доц. д-р Божидар Славчев.

Опелото ще се състои в 13:00 ч. в четвъртък – в църквата “Св. Седмочисленици“.

Още скръбни вести:

На 72 години почина британският актьор Роби Колтрейн, най-известен с ролята си на Хагрид в поредицата за „Хари Потър“. В богатата му филмова и театрална кариера присъстват още роли в два от филмите за агент 007 Джеймс Бонд.

През 2006 г. британската кралица Елизабет Втора му присъжда орден за цялострен принос към изкуството. Роденият в Шотландия актьор страдаше от остеоартрит и през последните години от живота си беше трудноподвижен.

Почина една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд

Преди години той сложи край на актьорската си кариера и предпочиташе да живее в уединение в предградие на Глазгоу, предаде БНТ.

Последната публична изява на екранния Хагрид, беше в документален филм, посветен на 20-та годишнина от излизането на първата екранизация на „Хари Потър“. Там през сълзи той каза, че знае, че скоро няма да е жив, но вярва, че неговият герой Рубиъс Хагрид ще продължава да живее вечно.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Затвор за отказ от тестване с дрегер?
Next: НЕКА ДОСТИГНЕ ДО ВСЕКИ: Казала го е баба Ванга: В събота в никакъв случай не бива да се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.