Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безмилостен шеф Манчев в Черешката, зетят на Сашо Диков изуми България
  • Новини

Безмилостен шеф Манчев в Черешката, зетят на Сашо Диков изуми България

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
dsgsdbbebbsdb.jpg

Кадри Нова Тв: Няма милост, шеф Манчев пощуря, зетят на Сашо Диков втрещи Черешката

Свикнали сме да свързваме доц.Татяна Буруджиева с безпристрастните й коментари.

И знаем, че тя винаги казва това, което мисли.

Без значение дали е удобно или не за дадена личност

Тази вечер обаче хората откриха неподозирани заложби на Татяна, след като известният политолог демонстрира завидни умения в кухнята и се справи превъзходно в „Черешката на тортата“.

Нейното космополитно меню се разтвори като шарено кулинарно ветрило и смая шеф Иван Манчев, който не сдържа емоциите си и отдаде дължимото на домакинята.

А гозбите определено струваха и биха задоволили дори и най-изтънчения вкус.

Като за начало Татяна пъхна гръцка баница във фурната и набързо успя да спечели Манчев с перфектния смилянски боб, който сготви по специална рецепта.

Нямаш милост, толкова го обичам така, както го направи. Никаква милост. Не е честно, другите да го ядат, аз само да го гледам, отправи първите хвалби Манчев.

Единствената му забележка беше, че е сложила чубрица, тъй като тази подправка била присъща за лещата.

Всъщност обаче бобът беше само едно мечтано начало, тъй като след това Таня приготви и чудесни хлебчета.

Страхотен хляб, като сълзичка.

С разядка до го разтопиш, направо не се издържа. Не се издържа, ей, изпадна в еуфория Манчев.

Последният одобри и основното ястие на Буруджиева.

То беше италианска капоната, включваща телешки кюфтенца със зеленчуци и пресни картофки.

Доволна, че храната й се получи, Таня посрещна с привопвдигнато настроение своите гости и впоследствие изля душата си пред тях.

Тя се върна години назад и им разказа любопитни случки.

Показа им и семейни реликви, сред които гордо размаха гръцка хурка.

Била е на прабабата на моя гръцки съпруг. Прела съм, но българската хурка за мен е по-известна, уточни Буруджиева по Нова Тв.

Покрай смеха и закачките, Таня разкри и за критичен период в семейния си живот.

Имало е опасност тя никога да не изпита най-голямото щастие за една жена, тъй като лекарите им казали, че няма да могат да имат деца.

Но в един момент съдбата се усмихнала на съпрузите и те се сдобили със син.

Единственото, за което Таня съжаляваше, е, че нейният гръцки тъст не дочакал да види внука си.

В разгара на вечерта страстите се разгаряха все повече и повече, и в един момент Татяна се обърна към Камелия Тодорова с Корнелия.

Явно става дума за професионална деформация, единодушни бяха гостите.

Накрая дойде ред и за уникална баница за десерт, и точно тогава се случи немислимото.

Зетят на Сашо Диков втрещи всички с признание, че за първи път хапва баница.

„Това, което е по-шокиращото, е, че аз през живота си не съм ял баница.

Знам, вероятно излезе страшно мандажийско, страшно ексцентрично, или дори неестествено, коравоотстъпник, враг.

Това е паметен момент за мен, тъй като аз тази вечер опитах баница. Беше толкова вкусно, един пропилян живот“, отбеляза със задоволство Илиян Любомиров.

„Прати есемес на мама“, изпъкна по този повод с крилата фраза Камелия Тодорова, преди Любомиров да вземе мъдро решение да си направи снимка за спомен с десерта, който опита.

Неговият първи опит бе неуспешен, тъй като бе скастрен от Александър Пелев.

Като професионално деформиран човек, ще ти кажа, че тази снимка не е доказателство, че ядеш баница, защото се вижда само една чиния, категоричен беше Пелев.

Грешката бързо бе поправена, след като съпругът на Петя Дикова даде телефона си на журналистката Василена Гръбчева и тя увековичи историческото събитие.

В крайна сметка Татяна Буруджиева събра 46 точки и детронира легендарната певица Камелия Тодорова.

Последната имаше една точка по-малко предната вечер.

Върху оценката на Таня обаче повлия осмицата, която Камелия й даде.

Киноактрисата бе лаконична, че я оценява с толкова, тъй като телешките кюфтенца й се сторили сухи и не добре овкусени, както тя ги обича.

Шеф Манчев зарадва Буруджиева с деветка, една от най-високите оценки, които изобщо е давал в историята на кулинарното риалити.

Пред кулинарния гений на Таня се преклониха и потребителите в социалната мрежа с вълна от позитивни коментари за емоционалните мигове.

Един от тях като че ли казва всичко: Огромно удоволствие е този епизод. Браво за идеите, настроението, гозбите и сладкодумната Татяна.

Continue Reading

Previous: Нов клип от кръчма: Ето кой е милионерът Пламен с пържолите за 500 лева
Next: 5 знака на зодиака, чийто живот ще се промени драматично през август 2023 г., според Тамара Глоба

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.