Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безочие: Семерджиев иска на свобода, но вижте как го порязаха току-що
  • Новини

Безочие: Семерджиев иска на свобода, но вижте как го порязаха току-що

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
semerjejreide.jpg

Той беше подал молба за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека

Съдът остави в ареста Георги Семерджиев, като отхвърли молбата му мярката за неотклонение да бъде изменена в „домашен арест”.

Георги Семерджив, който е обвинен за тежката катастрофа на столичния булевард „Черни връх”, при която загинаха две млади жени – днес не се яви в съдебната зала.

Вчера е посочил, че здравословното му състояние се е влошило и

Не изпускай тези оферти:

не желае да присъства на мярката.

Още криминални новини:

Не сме извършители на нападението. Невинни сме и искаме на свобода. Това казаха пред пловдивския апелативен съд Атанас Радев, Ангел Василев и Тодор Велиев.

Тримата са осъдени от по-долна инстанция за грабеж и нанасяне на средна телесна повреда на баба Атанаска Филипова от пловдивското село Белозем.

Това стана на 8 срещу 9 февруари 2020 г. в дома й. Случаят потресе селото, а лично главният прокурор Иван Гешев отиде до Белозем и обеща виновните да бъдат наказани.

Радев, Василев и Велиев се появиха с адвокатите си, които пледираха за по-ниски наказания.

“Аз не съм извършител. Искам да излизам вече, не съм направил нищо”, каза в залата Велиев. Радев също отрече да имал нещо общо със случая и поиска по-малка присъда, а Василев пожела делото да бъде върнато отначало.

„Присъдата е необоснована“, заяви адвокат Андрей Мандов, който защитава Тодор Велиев. Той разкритикува разследването и обясни, че тримата защитници не виждат нито едно доказателство за вината на своите клиенти.

“Установено е само какво е станало във въпросната вечер, но авторството определено е разколебано”, обясни Мандов.

Колегите му Любомир Ловчев и Димитър Илчев също оспориха вината на подзащитните си. И допълниха, че присъдите от 12 години за Тодор Велиев и по 10 за съучастниците му, са прекалено тежки.

Според обвинението в нощта на 8 срещу 9 февруари 2020 г. Радев, Василев и Велиев са влезли с взлом в дома на възрастната жена. Единият я повалил на земята, като при падането тя си счупила бедрената кост.

Друг опрял нож в гърлото ѝ и я заплашил, че ако не им даде пари, ще я убие.

От дома на баба Атанаска взели микровълнова фурна на стойност 25 лв., проточен бойлер за 35 лв., мобилен и стационарен за общо 105 лв., както и 100 лв. кеш. Общата стойност на откраднатото от дома на възрастната жена е 265 лв.

Предстои Апелативният съд да се произнесе в законовия срок.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кой е Риши, новият премиер на Великобритания
Next: Ти да видиш! Животът на депутат оценен на 30 бона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.