Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безплатни дипломи, но ако емигрират? Така сме спонсорирали развитите страни с 341 млрд. евро!
  • Новини

Безплатни дипломи, но ако емигрират? Така сме спонсорирали развитите страни с 341 млрд. евро!

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2024
asdcsdvdsvfdhfghfg.png

Защо висшето без такси трябва да върви с договори за работа поне 8 години тук

През целия преход България е мащабен спонсор на богатите държави. Отглеждането на един човек до 20 г. струва средно около 240 хил. евро по настоящи цени, без за него да са предвиждани специални образователни грижи. Тук се включват и разходите на държавата за детето. Грижите на родителите и близките за отглеждане на детето и юношата се оценяват поне още на 170 хил. евро. Трудът също следва да е оценяван. Или общо отглеждането на един човек в България като разходи на пари и време се оценява на 410 хил. евро по настоящи цени.

В първите години на прехода и веднага след влизането ни в ЕС емиграцията от България беше в по-големи размери. А и в онези години

един училищен випуск беше

стотина хиляди души, докато сега е наполовина. Всяка година от началото на прехода от България са напускали средно по 25 хил. човека, включително и хора с образование, професии и опит, което се оценява още по-скъпо. Това означава, че най-бедната държава в ЕС – България, ежегодно спонсорира богатите държави с минимум 10 милиарда и 250 милиона евро годишно – само сумата на разходите по отглеждането на 20-годишен младеж, умножена по броя на емигриралите.

Да приспаднем безвъзмездните помощи,

получени от ЕС. България е направила вноски за бюджета на ЕС малко към 14 милиарда и 160 милиона лв. за периода 2007 – 2021 вкл. (според Министерството на финансите). От 2015 г. до началото на 2022 г. ЕС е разплатил проекти за малко над 13 милиарда и 160 милиона лв. В приключващия период до началото на 2022 г. ЕС е разплатил проекти за още около 10 милиарда и 350 милиона лв. Тоест България е получила за периода 2007-2021 г. безвъзмездна помощ от 9 милиарда и 350 млн. лв., като се извади вноската на страната. Това са 4 милиарда и 780 млн. евро. Което прави по 319 млн. евро годишно. Скромно.

Да не говорим, че раздаването на безвъзмездна помощ генерира корупция, че се губи страшно много време в бюрократични работи, за да се получи и отчете помощта, и все по-малко фирми извън земеделието се интересуват от такава помощ. От нея се интересуват главно работещите за държавата, за да се облагодетелстват. За да изчислим всичко към сегашни цени, приемаме, че чистата безвъзмездна помощ, като приспаднем вноската на България, е не повече от 0,5 млрд. евро годишно. Да ги приспаднем от това, което България дава като безвъзмездна помощ под формата на хора за развитите държави. И чистата безвъзмездна помощ от България за развитите държави от ЕС и извън него става:

10 милиарда и 250 милиона минус 0,5 милиарда = 9 милиарда и 750 милиона евро годишно.

За вече 35 г. преход това са над 341 млрд. евро помощ към настоящи цени, предоставена от България на развитите държави (не само, но основно в ЕС), и то с приспаднати техни насрещни помощи!

Ако разполагахме с инвестиция от 341 млрд. евро в България, ние щяхме да сме на друго ниво на развитие.

Нека да бъдем реалисти. Дори да не бяхме членове на ЕС, над 75% от сегашната бройка на емигриралите щяха да намерят начини да се изселят за развитите държави. Освен това

ползите от ЕС за всяка държава членка

 

далеч не се изразяват в безвъзмездно получените пари. И тези ползи са огромни – европейското право, налагането на цивилизовано законодателство, широк свободен пазар и много други.

Да, за разлика от Румъния, спрямо корупцията почти нищо не се направи и едва ли скоро ще се направи. Дано да се появят някога хора, които да отиват в политиката и въобще – да работят за държавата и за нещо друго освен за пари и власт. Във все повече държавни регулаторни и правораздавателни институции отдавна си има тарифи, за да „се свърши“ работа. Но това е въпрос и на народностен манталитет. Всеки народ си заслужава своето правителство и обратното. Засега единствените ефективни санкции за корупция не са от България.

 

Сега да оценим лансираната идея за безплатно висше образование. Обучение, което създава специалисти, реално необходими за държавата, струва скъпо. А на България са жизненонеобходими инженери, агрономи, биотехнолози, математици и т.н.

Държавните разходи за един студент в България са 2184 евро

годишно, което си е мизерия. В Полша например са 4067 евро. Като се добавят и личните инвестиции за всеки студент в образованието, средно обучението на един студент у нас струва около 3600 евро (7000 лв.) на година. Реалните разходи по обучението са различни за всяка специалност, като най-високи са за медицина.

Чудесно е в рамките на държавната поръчка да се даде възможност на най-кадърните да учат безплатно. Така материалните трудности няма да са пречка тези хора да учат. А за да не се налага на най-добрите от приетите за държавна поръчка да учат и да работят, тези хора трябва да получават и достатъчно високи стипендии в зависимост от успеха си. Но държавата не бива да позволява с парите на данъкоплатците да се спонсорират развитите държави. Затова всеки студент, за да може да учи безплатно висше образование, трябва да подпише договор с държавата да работи в България поне 8 г. непрекъснато след завършването си. Ако не изпълни задължението си, трябва да възстанови на държавата разходите си за конкретното висше образование заедно с начислените лихви от първия ден, когато е започнал да учи. И

за всеки договор трябва да има по 2-ма надеждни поръчители

от България. Ако не се регламентира точен механизъм за търсене и събиране на дължимите пари при нарушаване на договора, няма да има никаква полза от него. А държавата умира да прави проформа неща, които после просто не работят – като например събирането на пътните глоби.

Държавата тотално се провали в подготовката на много специалности – например на медицински сестри. Много от тях просто напуснаха страната поради безумно ниските заплати, с изключение на операционните и реанимационните сестри. Видяхме как и калпавото обучение и занижените изисквания по повечето специалности

рязко свалиха нивото

на образованието ни. Например занижените изисквания за образованието по право доведоха до елементарни пропуски – при създаването на конституцията се пропуснаха преходните разпоредби за дейността на действащия Висш съдебен съвет.

Крайно време е тези студенти, които са извън държавната поръчка, да си плащат реалните разходи за обучението. Защото сега се плащат само част от тях. А тези, които учат извън държавните поръчки, са и извън нуждите на държавата от специалисти. Няма никакъв смисъл от излишни висшисти без търсени специалности и без достатъчно знания.

Обучението в средните професионални училища е не по-малко важно за страната. Няма електричари, водопроводчици, енергетици, широк спектър от строители специалисти, механици и т.н. Държавата трябва да инвестира много повече в тези специалности и да отпуска стипендии. Но също само при сключени 8-годишни договори с поръчители за работа в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Февруарската пролет свършва: Кошмарно време удря България съвсем скоро
Next: Дядо Христо, който продава мед и чорапи, ли е най-големият враг на държавата?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.