Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безпощадна: Гала пенсионира панелистите!
  • Новини

Безпощадна: Гала пенсионира панелистите!

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
bebzpasodasd.png

В последните 2-3 години будоарното предаване на Гала “ На кафе “ търпи сериозни критики от страна на зрителите. „На прицел“ са най-вече панелистите , които според публиката често пъти са неадекватни в коментарите си и нямат място във формата.

Сега обаче може би най-сетне ще има някаква промяна в тази насока, за което намекна самата водеща в последното издание на „На кафе” за миналата година.

Тя обяви, че колегите й карат последен сезон в нейното шоу. Все още не е ясно дали е казала истината, или си е направила безвкусна шега в ефир.

Повод за изказването на Гала, че панелистите няма да работят в „На кафе” от следващия тв сезон, стана гостуване на актрисата и драматург Здрава Каменова в шоуто на Нова тв на 30 декември. Театралката представи хумористични сценарии за новогодишни професионални купони.

Не изпускай тези оферти:

Панелистите, издокарани в празнични тоалети, бяха подредени пред маса с питиета и уж се опитваха да се усмихват, но не изглеждаха като хора, които се забавляват. „Ама вие… така… като на парти на финансисти малко!”, закачи ги Здрава Каменова.

Гала веднага реагира на думите й със стряскащото изречение: „Това им е последен сезон панелисти! То е пенсионерско парти”, обясни водещата.

Тези думи бяха изречени с широка усмивка и така и не стана ясно дали панелистите наистина са на доизживяване в „На кафе”, или русокосата водеща на шоуто просто е изтърсила пред камерите първата глупост, която й е дошла на ума.

Единствената, която й отговори, беше Кристина Патрашкова. „Няма такива неща! Наздраве!”, каза тя. А Дарин Ангелов обясни, че не може да пие, защото вечерта има представление и трябва да е трезвен. Георги Блажев, Юлиан Константинов и Ромина Тасевска не успяха да реагират на забележката.

Ако това действително е последният сезон на панелистите в „На кафе”, те би трябвало да имат още няколко месеца в ефира на Нова тв. За разлика от повечето други предавания, чиито сезони са есенни или пролетни, съответно започват през есента и приключват до Нова година, или тръгват в началото на пролетта и приключват в края на май, шоуто на Гала върви по схемата на актуалните предавания в Нова тв.

Това означава, че сезоните му започват през есента и продължават чак до лятото. В случай, че действително предстои уволнение на актуалните панелисти, това най-вероятно ще стане чак към лятната ваканция на предаването, която обикновено започва през юли.

Възможно е не просто да сменят членовете на панела, а целият панел да отпадне като елемент от шоуто. Паметливите зрители помнят, че той бе въведен в предаването едва преди няколко години. Преди това Гала водеше „На кафе” сама. Не е изключено шоуто да се върне към тази схема, която е по-евтина, тъй като спестява няколко заплати. Разбира се, напълно е възможно Гала просто да се е издънила с безвкусна шега с колегите си, пише Хотарена.

Continue Reading

Previous: Богаташ на преклонна възраст се жeни зa млaдa хубавица, но изненадата идва след сватбата!
Next: Кралят на модата, Джорджо Армани дарява 6 милиарда долара на бедните! Кой български милионер би направил същото?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.