Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Без втасване, а каква погача става само – бедна ви е фантазията! Само режеш, сгъваш и печеш
  • Новини

Без втасване, а каква погача става само – бедна ви е фантазията! Само режеш, сгъваш и печеш

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
ldslvblfdbkfgbkfgbf.png

Няма нищо по-хубаво от домашна маслена погача , която при това се приготвя бързо, без втасване и чакане, а вкусът я се помни дълго и всеки иска да я опита отново. Приготвям я много често, понякога в двойна доза, ако ни идват повече хора, а понякога дори я нося вместо подарък, когато ходим някъде на гости.

Тестото е приготвено с газирана вода, а погачата със сирене се получава много мека и пухкава. Ако все още не сте пробвали рецептата на Валентина, време е да я запишете и да си я приготвите, няма да съжалявате. Ето какво ви трябва:

 

Домашна маслена погача със сирене

Продукти:

Приготвяне:

Пресейте брашното в дълбока купа, направете малка вдлъбнатина в средата и изсипете там всички необходими съставки. Започнете с постепенно добавяне на газираната вода, докато бавно месите тестото.

 

 

Когато стане компактно тесто, прехвърлете върху набрашнена работна повърхност и месете няколко минути, докато стане нелепнещо, средно меко (по-скоро твърдо, отколкото меко). Покрийте тестото с кърпа и го оставете да почине около 15 минути, за да се отпусне.

 

След това го оформете на руло, за да го разделите по-лесно на по-малки равни части, колкото повече, толкова по-добре. Разделихме го на седем части. От всяка част оформете топка. Намажете работната повърхност с олио, след което всяка топка разточете с точилка на средно тънка кора.

 

 

Намажете кората отгоре с олио и я разтегнете още малко, за да стане по-тънка. Така опънатата кора е доста еластична и може да се разтегне допълнително с ръка (като внимателно се издърпват краищата). Отгоре се поръсва с разтопена домашна мас или масло/маргарин, намазва се и се поръсва с фино сирене.

 

 

Нарежете кората като слънце с лъчи (като оставите ненарязан кръг в средата), след което прегънете всеки лъч към средата. Оставете оформената малка „бохча“ настрана, след това вземете ново топче тесто и го разточете като предишното. Намаслете кората и я поръсете с фино сирене, след което в средата сложете малката „бохча“ от преди.

 

 

Отново нарежете тази кора на лъчи и сгънете всеки лъч върху тестото в средата. Повтаряйте процеса, докато изразходвате всички топки тесто. Когато се получи голяма питка, разтеглете я още с длани, за да стане по-тънка и я прехвърлете в тава, покрита с хартия за печене, с дъното надолу.

 

 

Намажете с разтопена мазнина отгоре и оставете да почине 5-10 минути, след което я разтегнете още малко с длани. Включете фурната да загрее на 200 градуса. Нарежете погачата на кубчета, намажете я с разбито яйце и по желание я поръсете със семена.

 

 

Сложете погачата да се пече, когато фурната загрее и веднага намалете температурата на 180-170 градуса. Печете около 25-30 минути или докато се зачерви приятно.

 

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянци се избиват да купуват тези апартаменти
Next: Ето как да подхраниш разсада с пепел, тайната на голямата реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.