Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бележникът на Бойко взриви интернет
  • Новини

Бележникът на Бойко взриви интернет

Иван Димитров Пешев април 17, 2023
basdasdkasdkasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бележникът на 15-годишния Бойко Борисов се превърна в сензация в социалната мрежа
фейсбук.

Уникална снимка на документа за успех и поведение, издаден и подпечатан
през 1974 г. от Министерство на народната просвета, показва, че лидерът на ГЕРБ
е бил непоклатим отличник в гимназията.

Бележникът, на който е поместена портретна снимка на ученика Бойко, който по това
време е деветокласник, е пълен от горе до долу единствено и само с отлични оценки.

Борисов е наредил 16 шестици, включително по някои от най-трудните предмети, като
алгебра и химия. Отсъствията му са били оскъдна бройка, а поведението – без никакви
забележки.

 

Лидерът на ГЕРБ е сред златните възпитаници на 78-а гимназия „Христо Смирненски“
в Банкя, която днес е известна като най-голямото училище на целия Балкански полуостров
заради необятната си площ от 15 хиляди квадратни метра.

 

В същото училище като
преподавател е работила и майката на Бойко Борисов – Венета Борисова, което допълнително
го мотивирало да поддържа отлично ниво, за да не му се карат вкъщи.

 

„Аз съм златен медалист, единственото момче в Банкя със златен медал, 6.00 е дипломата
ми“, похвали се преди време той, признавайки, че в гимназиалните години като текущи
оценки е получавал и четворки, и петици, но с дисциплина оправял успеха за финала
на всяка учебна година.

 

Както му вървяло учението, така му вървял и спортът. След
занятия винаги ходел да рита с момчетата, а другото му голямо удоволствие било
свиренето на акордеон.

 

Неслучайно преди няколко години подари на внучетата си именно такъв музикален
инструмент, за да ги запали и тях по музиката.

 

Още с раждането на първородния
си внук Бойко, който е кръстен на него, Борисов сподели, че ще го насърчава най-вече
да учи езици и да спортува. Такива са плановете и за трите му внучета.

 

Най-големият
Бойко-джуниър е вече на 7 и е в ученическа възраст, братчето му Иван това лято
ще стане на 5 годинки, а най-малкото попълнение в семейството е сестричката им
Виктория. Тя се роди миналия ноември и все още няма 6 месеца.

 

Лидерът на ГЕРБ бил пълен отличник в гимназията

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неприятна изненада за зрителите в NOVA, какво се случва с Виктор и Мира
Next: Синът на Ламбо лекар звезда в Щатите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.