Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си
  • Новини

Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
bestsgdassgffdgfgfd.png

Без баща израства Бесте Сабри, след като татко й заминава на гурбет в Турция и семейството й никога повече не се събира. Това разкрива в ефира на предаването „Търси се“ майката на талантливата млада журналистка Нели Юриева.

Бесте е едва на 9 месеца, когато баща й Субхи Карадаг заминава да работи в Турция. По това време, през 90-те, политиката на държавата не позволява цели семейства да се местят. Нели прави два опита да замине с Бесте в южната ни съседка, за да се съберат, но опитите се оказват напразни.

 

Първия път майката и тогава 3-годишната дъщеря заминават на екскурзия в Сирия, като идеята им е на връщане да минат през Турция и да останат там. Опитът им пропада. Въпреки че не получават черни печати в паспортите, при втория опит разбират, че всъщност имат такива. Тогава летят със самолет от София до Истанбул, но пътуването им приключва на летището в турския мегаполис.

 

 

Още на първия граничен контрол служители им казват, че двете имат 5-годишна забрана за влизане в страната. „В тия три дена, в които бяхме депортирани и спяхме на една пейка, баща й не дойде да ни види“, спомня си през сълзи Нели, при което в студиото и Бесте едва успява да сдържи сълзите си. След този случай майката решава да се разведе.

 

Журналистката рядко поддържа връзка с баща си. Въпреки че в годините след това ходи при него лятото, двамата така и не успяват да създадат емоционална връзка. В ефира на предаването Бесте дори призна, че от 2 г. не е виждала баща си и не знае как изглежда. „Чуваме се два пъти годишно“, разкрива тя, но твърди, че въпреки това в случай на нужда да разчита на татко си. Във видеопослание, направено за „Търси се“ Субхи заявява, че Бесте е най-хубавото нещо в живота му. Скептично и със смесени чувства 28-годишната журналистка приема думите му.

 

 

 

 

Разривът с баща й не е единствената мащабна трудност в живота на Бесте. Тежко се оказва и решението й да се откаже от една от мечтите си и от възможност, която получава сред хиляди други кандидати – да започне стаж в Би Би Си след завършването на университет. По молба на майка си, която не иска Бесте да живее в чужбина, младата журналистка се завръща в България. Така обещаващата млада дама заменя ефира на Би Би Си с този на Би Ти Ви, където доказва таланта и професионализма си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите недоволни от БТВ. Обявиха Бояна и Осман за победители
Next: Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.