Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си
  • Новини

Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
bestsgdassgffdgfgfd.png

Без баща израства Бесте Сабри, след като татко й заминава на гурбет в Турция и семейството й никога повече не се събира. Това разкрива в ефира на предаването „Търси се“ майката на талантливата млада журналистка Нели Юриева.

Бесте е едва на 9 месеца, когато баща й Субхи Карадаг заминава да работи в Турция. По това време, през 90-те, политиката на държавата не позволява цели семейства да се местят. Нели прави два опита да замине с Бесте в южната ни съседка, за да се съберат, но опитите се оказват напразни.

 

Първия път майката и тогава 3-годишната дъщеря заминават на екскурзия в Сирия, като идеята им е на връщане да минат през Турция и да останат там. Опитът им пропада. Въпреки че не получават черни печати в паспортите, при втория опит разбират, че всъщност имат такива. Тогава летят със самолет от София до Истанбул, но пътуването им приключва на летището в турския мегаполис.

 

 

Още на първия граничен контрол служители им казват, че двете имат 5-годишна забрана за влизане в страната. „В тия три дена, в които бяхме депортирани и спяхме на една пейка, баща й не дойде да ни види“, спомня си през сълзи Нели, при което в студиото и Бесте едва успява да сдържи сълзите си. След този случай майката решава да се разведе.

 

Журналистката рядко поддържа връзка с баща си. Въпреки че в годините след това ходи при него лятото, двамата така и не успяват да създадат емоционална връзка. В ефира на предаването Бесте дори призна, че от 2 г. не е виждала баща си и не знае как изглежда. „Чуваме се два пъти годишно“, разкрива тя, но твърди, че въпреки това в случай на нужда да разчита на татко си. Във видеопослание, направено за „Търси се“ Субхи заявява, че Бесте е най-хубавото нещо в живота му. Скептично и със смесени чувства 28-годишната журналистка приема думите му.

 

 

 

 

Разривът с баща й не е единствената мащабна трудност в живота на Бесте. Тежко се оказва и решението й да се откаже от една от мечтите си и от възможност, която получава сред хиляди други кандидати – да започне стаж в Би Би Си след завършването на университет. По молба на майка си, която не иска Бесте да живее в чужбина, младата журналистка се завръща в България. Така обещаващата млада дама заменя ефира на Би Би Си с този на Би Ти Ви, където доказва таланта и професионализма си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите недоволни от БТВ. Обявиха Бояна и Осман за победители
Next: Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.