Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица
  • Новини

Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvfdsbdfhjgfjhgjhgj.png

Кадър Гугъл мапс

Фирмата собственик на един от най-претенциозните ваканционни комплекси по нашето Черноморие  – “Лайтхаус Голф Ризорт & Спа”, бе обявена в несъстоятелност преди повече от три години.

Съдебните дела срещу „Лайтхаус голф Ризорт“ АД обаче се проточиха доста време след това, пише banker.bg.

Историята на затъналото в дългове дружество започва още в далечната 2008 г., когато с инвестиции в голф комплекса, разположен на площ от 1000 декара, се похвалиха българските строителни компании “Бараж и Ко” ЕООД (собственост на Георги Чуклев) и “Балканстрой” АД (на Йордан Каназирев и братята Николай и Костадин Калоянови).

При откриването на комплекса, стана ясно, че професионалното голф игрище с 18 дупки е проектирано от световно известният състезател Ян Узнам, а българската инвестиция е в размер на… 70 млн. евро. Освен игрището, в комплекса има пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили, както и един 5-звезден хотел.

Постепенно ореолът на черноморската голф перла започва да гасне. Причините са традиционни за нашите географски ширини – финансовите проблеми на дружеството постепенно се увеличават и един прекрасен ден собствеността му „отлита“… към Гибралтар.

Според документите от общото събрание през февруари 2020 г., три месеца преди „Лайтхаус голф Ризорт“ АД (между другото, тя е регистрирана с капитал от 50 000 лв.) да бъде обявена в несъстоятелност (на 5 май 2020 г.) и да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника (28 май 2020 г.), като негови собственици вече са записани:

– „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ (с 28 660 поименни акции) и „Триаком проджект мениджмънт лимитид“ (с 16 340 поименни акции ), регистрирани в класическата офшорна зона Сейнт Винсент и Гренадини;

– столичната фирма „Т. Трендафилов“ ЕООД (с 5 000 поименни акции), собственост на лицето Тихомир Трендафилов.

Ако съдим по приетите от синдика на дружеството Ралица Топчиева вземания на кредиторите, година преди обявяването на „Лайтхаус голф Ризорт“ АД в несъстоятелност, задълженията му са били в размер на… милиони.

Като само на „Юробанк България“ т. нар. голфъри дължат около 10 млн. лв., а на НАП – „едва“ 794 077 лева.

Към този списък са включени още 13 кредитора на дружеството, между които фирми изпълнителки, лизингодатели и чуждестранни физически лица, подписали предварителни договори за покупка на жилища в комплекса, които очевидно не са получили

Това е и причината, сегашният синдик на несъстоятелното АД – Ана Г. Миленкова, да предложи в петък (19 януари) на публична продан общо 16 самостоятелни обекта, изградени в комплекса – 14 апартамента и две самостоятелни къщи.

От обявлението й става ясно, че  имотите ще се търгуват на 80% от експертната им оценка. Или казано вкратце – на промоция. И то много сериозна, защото днес човек може да се сдобие с апартамент от 109 квадрата в това черноморско бижу срещу смешните… 76 448 лева. Или за нищо и никаквите 370 евро за квадрат.

С еднофамилните двуетажни сгради със застроена площ 84.78 кв. м. работата е още по-изгодна: заедно с припадащите й се идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, цената на „двуетажките“ е 58 816 лева. Или по 355 евро за квадрат.

Като се имат в предвид цените, на които се разпродава имуществото на фалиралата компания, можем лесно да се досетим, че кредиторите й едва ли някога ще се вредят и ще си получат дължимото.

А тези продажби едва ли ще се реализират и на сега обявените цени, като се има в предвид, че по закон всяка следваща промоция е с още 20% на долу…

Така че кредиторите наистина имат да чакат. Или по-скоро – ще имат да вземат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България
Next: Голяма трагедия: Най-страшната вест дойде за изчезналия Александър от Варна

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.