Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият водещ на ОТЗВУК разкри подробности за смъртта на дъщеря си
  • Новини

Бившият водещ на ОТЗВУК разкри подробности за смъртта на дъщеря си

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
ghdfhfdghrthrt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Председателката на Българското египтологическо общество Деница Такева-Германова си отиде твърде рано от този свят – на 40 години, съобщиха по-рано от организацията.

Тя е дъщеря на известния телевизионен журналист Иван Такев – легендарен водещ на политическото предаване „Отзвук“ по БНТ, работил и в други телевизии, както и в БНР и радио „Свободна Европа“.

Такев, който преди години беше пресаташе на футболния ЦСКА, се прости с Деница емоционално в социалните мрежи. Постът му просълзи мрежата и за кратко време стотици изказаха съболезнования след огромната трагедия, сполетяла семейството на популярния журналист. Той публикува и множество снимки на дъщеря си.

„Моята любима Деничка-звездичка отлетя в безкрая!

Отиде си така бързо, както и живя! Казват, че Бог прибира онези свои чеда, които обича най-много, които са най-добри. А тя беше, смея да твърдя най-добрата, или една от най-добрите!

Мислех, че увлечението ти по древен Египет е мимолетно, но то се оказа твоя съдба!

На шега ти казвах, че си Хауърд Картър в пола! Дано го срешнеш някъде в небесните селения! Сигурен съм, че той като истински джентълмен леко ще ти се поклони и ще повдигне цилиндъра си! Сигурно някъде там ще срешнеш и любимите ти Гергина Тончева и Оги Радев! Съжалявам, че не съм на твоето място, и че ме изпревари.

Благодаря ти, че ме дари с две слънчеви внучки, които дано са наследили твоя талант и устременост! Няма вече кой да ми дава кураж с неговото, дядка, дядка всичко ще е наред! Лети моя звездичке!

Толкова много твои планове и мечти останаха нереализирани. За нас ти винаги ще бъдеш жива. Твоят неукротим дух и интелект винаги ще бъдат с нас! „Смъртта понякога е твърде жалка, живота-непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда, наместо труп“! Безкрайно те обичаме!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ криминалист посочи нещо много странно с убиеца на мъжа в шахтата
Next: Плажуващите изтръпнаха: Големи вълни удрят бреговете! Страшно е

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.