Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом
  • Новини

Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
vsdfvsfdbfgbgfnghnhg.png

Владимир Караджов, който се изявяваше като майстор в предишните сезони на „Бригада Нов дом”, но вече не е част от предаването, e в Коста Рика със съпругата си Цветелина. Toй се е сдушил с манекенката Диляна Попова и мъжът ѝ Лъчезар Захариев. Четиримата са заедно на екзотичната почивка и споделят кадри в социалната мрежа.

Както изглежда, Караджов не страда по „Бригада Нов дом”, нито се интересува как се справя заместникът му Калин Евтимов. Преди 3 години Владимир сключи брак с продуцентката Цветелина Димитрова и оттогава се е посветил на семейния живот. Двамата започнаха да излизат покрай снимките на предаването и любовта им процъфтява.

Влюбените са разказвали, че са се запознали на снимачната площадка на „Бригада Нов дом”. Той бил бригадир на майсторите, а тя – главен редактор, но и двамата вече не са част от формата.

През годините поддържали приятелски и колегиално отношения, но лека-полека започнали да се гледат с други очи. „Хората, когато се срещат, се стараят да са изкъпани, нагласени, а ние с него все на терен – потни, мръсни, прашни… Хранели сме на тротоара в кутийки, така че той е видял в мен всичко грозно, което може да се види”, споделяла е Димитрова.

И Цветелина, и Владимир имат деца от предишни връзки, но са съумели да постигнат баланс, така че наследниците им да се чувстват добре. Запознати издават, че майсторът навремето е преживял тежко раздялата с бившата си съпруга, ала трудните времена вече са зад гърба му и сега се радва на актуалната си любов.

Навремето плъзнаха слухове, че Караджов е имал връзка с тогавашната си екранна партньорка Мария Силвестър. Водещата опроверга тези твърдения, но пък си хвана младо гадже, което доста приличаше на Влади визуално. Ако изключим външния вид обаче, нямаха други допирни точки.

Караджов не се притеснява да говори за чувствата си и неведнъж е споделял, че е лудо влюбен в Цветелина. Те често публикуват общи снимки в социалната мрежа, не пропуснат да качват и много кадри от почивките си.

Владимир живее в просторна къща в близост до София. „Построена е от баща ми – инж. Филип Караджов, който е градил един от най-големите молове в София, редица административни сгради и половината летище на Мюнхен. Моят дом беше неговата последна мечта – той създаде всичко, аз тогава не се занимавах с тези неща”, споделял е Владимир. Татко му издъхнал преди повече от 15 години, но майсторът все още черпи вдъхновение от него и искрено се възхищава на работата му.

Като по-млад съпругът на Цвети Димитрова имал съвсем различни планове за бъдещето си. Искал да се занимава с управление на човешки ресурси, затова записал такава специалност в университета, но после поел по стъпките на родителя си и навлязъл в строителния бизнес.

Научил се на занаят чрез сериозна практика, без материалните облаги да са основната му цел. „Да си майстор е гордост. Основният проблем е, че се е изгубило уважението и доверието към тази професия. Аз влагам цялото си сърце в работата и затова съм успешен!”, категоричен е Караджов, който продължава да върти фирмата си, макар че вече не е на екран.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия в Истанбул
Next: Дъждовете идват от тази дата през април, обяви професор Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.