Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
qnqenenvansvnasnv.jpg

Готови ли сме за война? Това бе темата на интервюто на журналиста Мартин Карбовски и лидера на партия „Български възход“ генерал Стефан Янев.

Ето какво отговори генералът на въпроса „Готови ли сме за война?“

„Знае ли елитът ни какво означава война? Виждал ли е изгорена земя?

Тези хора, които не са виждали ужаса на войната, не знам как така с лека ръка говорят.

Не изпускай тези оферти:

Бих препоръчал всеки, който дойде и започне да говори това пред вас, да го попитате – в България или в чужбина живее семейството ви?

Казахме, че сме съпричастни. но да дрънкаме оръжие – защо го правим?

Моето семейство е тук, в България“, заяви ген. Стефан Янев.

Ето какво още каза той:

„Винаги съм бил български военен, български генерал. Работил съм в НАТО, знам как функционира системата. Водил съм разговори на различно ниво. И винаги става ясно – всичко е въпрос на лидерство, на гръбнак. Носиш ли българската униформа, защитаваш интересите на България“.

Янев отговори и на други въпроси на водещия.

Защо не е отишъл на инициираната от Корнелия Нинова среща за нова минимална заплата?

„Прекалено рано е за тези разговори, продължаваме предизборното говорене. Преди да сме видели реалното състояние на бюджета, да се запознаем с реалностите, да се води този разговор в парламента е рано“.

Бяхте ли за Зеленски да говори пред българския парламент при откриването?

„Бях против. Това е акт на откриване на българския парламент. Обръщенията имат смисъл, когато се обръща внимание на проблемите на гражданите. Зеленски или който и да е друг чужд президент, ще постави въпроси, които не касаят българските граждани“.

За ли сте да се дава оръжие на Украйна?

„Тови въпрос се върти в политическото пространство, изразявал съм моята позиция. Като суверенна държава ние сме солидарни с Украйна, помагаме хуманитарно, имаме настанени бежанци, подпомагаме и украинската армия с пакети от първа необходимост. Подкрепяме и санкциите срещу Русия. Въпросът с оръжията е по-особен.

Ние в последните месеци имаме една лицемерна позиция. Българската оръжейна промишленост изнася своя продукт, включително и към Украйна. Ние твърдим, че се изнасят към трети страни. А можем да кажем – нямаме нищо против да изнасяме оръжие за Украйна. Това е бизнес.

Можем ли да изнесем оръжие, което е собственост на българската армия? Предишният парламент се ограничи в оказване на техническа помощ. Но знаем ли какво има българската армия? Да дадем и после какво ще правим?

България е член на НАТО от 2004 г. Не е вкарвано много оръжие през този период. Откакто България е в НАТО, цялата ни политическа класа е в дълг към българската армия. Говорим само за въоръжението, за инвестициите в модерна техника.

Ние можем всичко да дадем. Но с какво ще го заменим?

Не съм чул разговор страните членки да ни редоставят оръжие, а пък ние да дадем друго на Украйна. Това за даването на оръжия го говорят хора, които нямат понятие за армията. а решенията трябва да се вземат държавнически“, каза още Стефан Янев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истински шок: Бременна жена отиде на ултразвук, но кръвта й се смрази от видяното
Next: Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.