Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш юрист на баретите с неочаквани разкрития за Алексей Петров, каза колко атентата е имало
  • Новини

Бивш юрист на баретите с неочаквани разкрития за Алексей Петров, каза колко атентата е имало

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
basrastqtast.png

„Не бих казал, че държавата е слаба, а са слаби политиците, които я управляват. Слушах внимателно г-н Ботев и не съм съгласен с това, което той каза за Алексей Петров. Мисля, че той въобще не трябва да го коментира“. Това заяви в ефира на Нова телевизия бившият юрист на „Отряда на баретите“ Лъчезар Таков.

Както БЛИЦ писа по-рано Ботев заяви, че Алексей Петров е бил падение на държавността на България по времето, когато е бил съветник на ДАНС. Според криминалиста бившата барета е нямало да спре да се меси в някои процеси.

„Познавам Алексей Петров от постъпването ми при баретите. Когато го заварих като командир на отряд, той беше всепризнат лидер. Във всяка една задача, която той е поставял, е давал адекватно мнение, станахме доста близки. Не се е проявявал с особени акции към тогавашното население. Тогава участваха най-различни структури на МВР“, каза юристът.

„По принцип тогава по политически причини бе отстранен командирът на поделението. Повечето от баретите се надяваха да бъде избран Алексей Петров. Тази длъжност бе предложена на Красимир Петров и това мотивира Алексей Петров да напусне.

Той бе многопластова личност, беше пъстър човек. Имаше положителни и отрицателни качества, като всеки, но положителните преобладаваха. На идване едно момче, с което се познаваме и още работи при баретите, ме помоли да кажа, че той е герой“, подчерта адвокат Таков.

„Той беше вълк-единак. Обичаше да представя идеи, беше стратег във вижданията си. Отстояваше си интересите по категоричен начин. Познаваха се с Андрей Луканов. Даже той се обърна към Петров за организиране на охраната му“, спомня си юристът.

„Според мен тези атентати срещу него бяха не 3, а 4. Делото „Октопод” също го приемам за атентат. Той беше водещ в операциите срещу Цветан Цветанов. Бил е подведен от министъра на МВР.

Тези атентати ставаха, когато Петров беше свързан с работа към държавата. Единият път беше доста мотивиран слухът, че той ще стане служител и ръководител на ГДБОП.

Веднага след това последва единият атентат, след това през 2010 последва това поръчково дело „Октопод”, след това гранатометът през 2015, и сега”, изброи той. Има цикличност в атаките срещу Алексей Петров. В момента тече разследване и е опасно да се казват каквито е да е мнения.

Алексей Петров се е стремял да бъде в услуга на държавността, но не като поиска, а като му бъде предложено. Той никога не е искал да влезе отново в службите, на него са му предлагали.

Според мен той не би поискал никога нещо, на него му е предложено. Той беше голям родолюбец. Съперничество между него и Бойко Борисов е имало най- вече в спорта и Алексей Петров винаги го е превъзхождал“, завърши той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки българин трябва да знае новите промени за личните лекари, направленията и болничната помощ, които вече са в сила
Next: Перфектната закуска: Хрупкави и сочни банички на тиган, стават за минутка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.