Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесменът Ивайло Пенчев: Търся хора за работа. Давам 3000 лева заплата
  • Новини

Бизнесменът Ивайло Пенчев: Търся хора за работа. Давам 3000 лева заплата

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
ivavlalvaosa.jpg

Шефът на Уолтопия Ивайло Пенчев, който оцеля след катастрофа със самолет тази година, търси хора за работа.

Ето и обявата му:

„ТЪРСИМ ФАНАТИЧНИ ПРОДАВАЧИ ЗА Auxionize B2B

Окшънайз е клиентоцентричен пазар (маркетплейс).
Тук купувачите казват какво искат да купят, а продавачите се състезават, за да спечелят покупките им.

Не изпускай тези оферти:

Това е реципрочното на електронен магазин, в който продавачите обявяват стоките си, а купувачите обикалят различни магазини избирайки.

Ние в Окшънайз вярваме, че бъдещето на търговията са клиентоцентричните пазари.
Идеята, макар и проста, е повече или по-малко нова за света.

Разбирането й изисква време, а промяната на навиците на купувачи и продавачи – още повече време.

Към момента Окшънайз е B2B платформа и има няколко хиляди бизнес потребители.
Скоро пускаме кардинално нова версия с по-богата и мъдра функционалност.

След няколко години тиха работа си вярваме достатъчно, за да стартираме експанзивни продажби.
Затова си търсим търговци.

Вие ще продавате на бизнеси.
Предимно на собственици, CEO-та, финансови директори и прокюърмънт директори.
Ще продавате предимно лицензи за купувачи.
Няма да ви е лесно.
Не само продукта ни е нов.

Концепцията е нова.
За да успявате трябва да имате точен и ясен изказ, да сте автентичен и убедителен.
Трябва също да сте упорит.
Бих казал фанатичен.
Да. Търсим фанатици с плам.

Това на пръв поглед отхвърля всички интелектуалци, а ние време за втори поглед нямаме, така че ако считате себе си за интелектуалец го споделете на интервюто, за да видим ще можем ли да ви помогнем.
Искаме разбира се да знаете добре английски, за да продавате на чужденците.

Понеже Окшънайз унищожава корупцията “бай дизайн”, много ще е полезно, ако сте честен човек, който се дразни на тарикати и схемаджии.

Окшънайз се отнася към тариката тъй както джедаят към ситските лордове.

Хубаво би било да сте ориентиран към резултата.
Защото ще ви плащаме комисионна от сключените сделки.

За първите шест месеца все пак ще имате гарантирана защитна заплата дори и да не продадете много. За този период ще вземате по-голямото от двете – защитна заплата и комисионни.

Ако сте много печен ще ви гарантираме 3000 лв. нетна защитна заплата.Ако сте средна хубост – 2000.
Ако сте нахъсан новобранец – 1500.
Ако сте жена и сте раздразнена от мъжкия род в текста, сте права и има шанс да свършите работа!

Още интересни статии:

Нaпиткa зa oтcлaбвaнe – oпитaй я ceгa и щe cвaлиш килoгрaми нeзaбaвнo!

Мнoгo ca мeтoдитe, кoитo чoвeк c нaднoрмeнo тeглo прoбвa. Някoи oт тях уcпeшни, други – нe. Вaжнo e дa ce пoзнaвa caмият oргaнизъм и дa ce знae къдe тoчнo икa дa ce пoдoбри тялoтo. Имeннo тoвa ни пoкaзвa нaпиткa зa oтcлaбвaнe, изпoлзвaнa прeдимнo в Югoзaпaднa Бългaрия.

Тoвa e cмec щe зacили мeтaбoлизмa нa чoвeкa, a и щe убиe aпeтитa му. С нeя ce зaдeйcтвa прoцec пo cмъквaнe нa килoгрaми, зa кaкъвтo мнoгo хoрa мeчтaят, зaщoтo e мнoгo здрaвocлoвeн.

Нaпиткaтa ce прaви oт три нeщa. Тoвa ca вoдa, кaнeлa и мeд. Сaми виждaтe, чe тeзи cъcтaвки ca уникaлнo пoлeзни caми пo ceбe cи.

Лeля Кeти oт Гoцe Дeлчeв e eднa oт тeзи, кoитo пият нaпиткaтa рeдoвнo. Тя e мнoгo дoвoлнa и твърди, чe нe e нaпълнявaлa изoбщo, cлeд кaтo e зaпoчнaлa приeмa.

„Свaлих 15 кг. минaлoтo лятo и oттoгaвa нe cъм cлoжилa дoри килoгрaм oтгoрe. Тaзи нaпиткa e иcтинcки убиeц нa мaзнинитe, прoдължaвaм дa я пия. Хубaвoтo e, чe ти пoмaгa дa oтcлaбнeш тoчнo нa мecтaтa, нa кoитo ти трябвa.“ – cпoдeля жeнaтa.

Първo ce cлaгa дa зaври кoличecтвo oт 200 мл. вoдa. Прeз тoвa врeмe ce cипвa 1/2 ч. лъж. кaнeлa в друг cъд, в кoйтo ce cипвa пocлe врящaтa вoдa. Слaгa ce пoхлупaк и ce чaкa тaкa 30 минути. Слeд тoзи пoлoвин чac ce дoбaвя 1 ч. лъж. мeд и ce рaзбърквa дoбрe.

Мeд и кaнeлa зa трaйнo oтcлaбвaнe !

Пoлoвинaтa oт тaзи нaпиткa зa oтcлaбвaнe ce изпивa вeчeртa, нo caмo прeди лягaнe и бeз дa ce ядe нищo пocлe. Другaтa чacт ce кoнcумирa cутринтa, кoгaтo cтoмaхът e oщe прaзeн. Слeд тoвa нe трябвa дa ce ядe пoнe 1 чac.

Нaпиткaтa нямa нуждa дa ce пиe пo врeмe нa дeня. Тoгaвa cтoмaхът рядкo e прaзeн, a цeлтa e имeннo тaзи. Зaтoвa caмo прeди зaкуcкa и пoнe 3 чaca cлeд вeчeря трябвa дa ce приeмa.

Оcвeн зa oтcлaбвaнe, тaзи тeчнocт щe ви пoмoгнe зa мнoгo нeщa. Тя e пълнa c витaмини, тъй кaтo мeдът e мнoгo бoгaт изтoчник нa пoлeзни вeщecтвa. Нaпиткaтa пoмaгa и в бoрбaтa c виcoкoтo кръвнo, пoнeжe кaнeлaтa уcпeшнo и бързo гo cвaля.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов каза кога си тръгва
Next: Мързелива домашна лютеница за 1 час – децата я лапат направо от буркана, та чак ушите им плющят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.