Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен: Не искат да работят! Стоят вкъщи и получават по 1800 чисто без нищо да правят
  • Новини

Бизнесмен: Не искат да работят! Стоят вкъщи и получават по 1800 чисто без нищо да правят

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
sdgkdfghkfdlkhgflhgjhg.png

В последните месеци работодатели осветлиха за нова измама с обезщетения за безработица.

Изчислено е, че злоупотребите с така наречената „френска безработица“ възлизат на милиони левове в някои райони у нас.

Според Асоциацията на индустриалния капитал този вариант на бюджета не насърчава трудовия принос, а „сивия сектор и леженето на дивана“.

Схемата е следната: Българи заминават за една седмица във Франция или Исппания организирано с автобус. Назначават се там на минимална заплата в някоя компания.

 

След това им се прекратяват трудовите взаимоотношения и получават документ– европейски формуляр, който им дава право да получават обезщетение в друга страна, която задължително трябва да е член на ЕС.

 

Връщат се в България, регистрират се в бюрата по труда и получават обезщетение на база на последното си възнаграждение. Минималната заплата във Франция се равнява на максималното обезщетение за безработица в България.

 

И така тези хора получават в рамките на три – шест, до 12 месеца обезщетение, което за тази година е 1800 лева, а за следващата ще бъде 2250 лева. Получават пари, лежейки на дивана, но източвайки социалните фондове. Такива явления е доказоно, че има в областие Кюстендил, Смолян, Благоевград и Кърджали.

Този тарикатлък е станал модерен от няколко години. Преди е бил „английска безработица“, докато Великобритания беше в ЕС, казват работодатели от Пиринско, които срещат все по-големи трудности в намирането на работна ръка.

„Не трудно, а почти невъзможно е да намерим работници. Не искат да работят за 1000 лв., след като си стоят вкъщи и получават по 1800 чисто. Много хора в Гоцеделчевско са минали поне по два пъти този цикъл от Франция до нашата трудова борса и обратно, след като им изтече срокът за получаване на обезщетение.

 

Даже има и такива, които въобще не стигат до Франция, а им оформят по някаква измамна схема документи. Това е от години“, коментира за 24 часа Ирена Велковска, собственик на шивашка фабрика в с. Корница.

Казва, че тези, които все пак реално ходят да работят за кратко в чужбина, са си в правото тук да получат максималните обезщетения за безработица, защото такова е европейското законодателство и директивите, които и ние сме подписали, без да сме се сетили, че това е несправедливо и източва социалните фондове.

„От години алармираме, че нещо трябва да се промени, защото така се източват социалните системи

От Асоциацията на индустриалния капитал смятат, че по-бързата мярка е завишаване на контрола в България по отпускането на обещетенията, особено в бюрата по труда, които са длъжни да намерят работа на безработните лица.

„Ако лицето откаже предложената му работа, законът казва, че трябва да бъде прекратено обезщетението му за безработица“, каза Добрин Иванов, изп. директор на АИКБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цунами от щастие ще преобърне живота на ПЕТ зодии на 180 градуса до дни
Next: Тъжна вест: Почина популярно име в българския футбол

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.