Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билалов стана и си тръгна: Писна ми, не мога повече
  • Новини

Билалов стана и си тръгна: Писна ми, не мога повече

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
dsalkgsdkgkdfsgkdfkgfd.png

Изключително добра игра в „Стани богат“ направи Стефанка Бънкова. Тя бе представена като търговски представител в международна компания, като има и три издадени книги със стихове и разкази.

Жената мина безпроблемно през първите пет въпроса за сигурна сума от 500 лева, а инерцията й продължи и при следващите.

„Кой художник си спечелва противоречива слава с това, че подарява отрязана част от тялото си на жрица на любовта?“, бе шестото питане, а вариантите, между които тя трябваше да избира, бяха Пол Гоген, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анди Уорхол и Винсент ван Гог. Участничката още преди да чуе отговорите каза Ван Гог и това беше правилно.

Последва въпрос за 1500 лева: „Откъде получава названието си платоничната любов?“ – Философа Платон, Метала платина, Географското плато или Платото за сервиране. Тук дамата също не срещна затрудения и правилно избра философа Платон.

„Коя е най-старата от изброените азбуки?“, я пита след това водещият Михаил Билалов, а Бънкова избра Финикийска в конкуренцията на Латиница, Кирилица и Гръцка, продължавайки напред в играта.

На следващия въпрос й се наложи да се допита за първи път до жокер. „Колко деца имат Татко Барба и Мама Барба от известната анимация „Барбароните“?“ – 3, 5, 7 или 9. Стефанка се насочи към три, но реши да повика приятелката си Владина от публиката.

Тя призна, че се двоуми между девет и седем. Затова двете се обединиха около отговор С и Билалов ги зарадва, че това е правилно.

След това участничката заключи 5000 лева като втора сигурна сума. Въпросът за нея бе: „Майстори в битката с кое оръжие са били жителите на Балеарските острови, което ги прави ценни съюзници в античността?“ – Меч, Копие, Лък или Прашка.

Жената се насочи към лък, но реши да не рискува и затова се обади на приятелката си Мариана Митева от Париж. За нейно съжаление жокерът не каза нищо в слушалката.

Поради тази причина Бънкова поиска и 50:50, с чиято помощ избра прашка и така продължи напред в играта.

„Кой баскетболист, висок 218 сантиметра, вкарва 38 387 точки за 20 сезона в НБА?“, бе следващият въпрос, а възможните отговори – Уилт Чембърлейн, Карийм Абдул-Джабар, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан.

Участничката чистосърдечно призна, че не знае отговора, но посочи интуитивно „Б“ и той се оказа верен. Това предизвика нестандартна реакция в Михаил Билалов. Той първо се хвана за главата, а след това стана и тръгна да си ходи от студиото.

„Не, аз си тръгвам вече! Писна ми. Ей такива интуиции днеска, вече полудях. Не мога повече. Ей така, да дойдат от Бургас да ми дават някакви… Сега ще трябва да давам чек. Идват тука, нищо не знаят, баскетбол за първи път чуват, и шляяяяяп. 10 бона ей така – кош“, каза той с усмивка, пише vihrogon.bg.

Въпросът за 20 000 лева бе „Коя актриса има и британска, и американска Тройна корона?“ – Виола Дейвис, Джесика Ланг, Ингрид Бергман или Хелън Мирън. Тук участничката реши да се откаже, тръгвайки си с 10 000 лева. Извън играта посочи Джесика Ланг, но верният отговор се оказа Хелън Мирън.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полезно! Грешката с климатика, която всички правят прeз зимата
Next: Ние сами си унищожаваме бъбреците: 10 навици, които трябва да забравим завинаги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.