Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Биляна Гавазова възмути мрежата с касова бележка от последния си пазар – истината боли!
  • Новини

Биляна Гавазова възмути мрежата с касова бележка от последния си пазар – истината боли!

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
bbilgaksgasg.png

Макар вече да не се изявява активно като журналист, екс-водещата на сутрешния блок по бТВ, Биляна Гавазова , продължава да се вълнува от проблемите на обикновените хора и в частност – от поскъпването на живота у нас.

В социалните мрежи Биляна стартира проучване, с което цели да покаже реалното поскъпване на стоките (става дума за основни храни), но не в процентно, а в парично изражение.

В лични си профил във Фейсбук тя анонсира, че ще направи анализ, пише Plovdiv24.bg.

Не изпускай тези оферти:

Ето за какво става въпрос:

„Да измерим инфлацията в пари, а не в %-ти! Заедно в експеримент…

Ето и кои са вашите ТОП храни, чиито цени ще проследим до Коледните празници. За съжаление тогава най-често говорим за спекула и изкуствено „надуване“ на цените.

Гласувахте за: олио, яйца, кашкавал

И един бонус продукт от мен, защото няма по-голям от ХЛЯБА.

Днешната ми сметка за тези 4 храни е 26, 48 лв. / с 0, 22 лв. торбичка за пазаруване /.

На 23-ти декември /след 2 месеца / ще се върна в същия магазин и ще направя контролна покупка на същите продукти.

Тогава ще ви разкрия марките и магазина. Нека не даваме възможност за странични действия…

Снимки на храните, които съм купила днес ще видите в коментар под публикацията.“

основни продукти

касова бележка

В коментарите под публикацията потребители пишат:

„Биляна, този същия кашкавал преди година точно го купувах по 7 лв на промоция и по 9-10 лв (в различни вериги) на редовна цена. Т.е. инфлацията при него е 50% за година.

При хляба е 100% за година. При яйцата е 100% за година. При олиото е 100% за година. Реално инфлацията при хранителните продукти е около 80% …

Или, ако преди си харчил по 400 лв на месец за храна, то сега харчиш 720 лв. …“

„Че е висока инфлацията при храните, висока е, но чак 80% не е. Например, ето 2 снимки на цените на олиото в един онлайн магазин – едната е актуална, а другата е от същия онлайн магазин, но година назад (27.10.2021). Като гледам грубо, ръстът е около 50%.“

„Инфлацията е изчислена по отношение на потребителклската кошница на г-жа Гавазова. Разбира се, персоналната инфлация на всеки е различна. Но е факт, че който е взимал 1200 лв заплата нето сега взима с около 400 лв по-малко в резултат на инфлацията….никак не е добре това. А има и огромна спекула. Т.е. инфлацията е спекулативна в по-голямата си част, а не привнесена, както се твърди.“

„Едно допълнение / уточнение – за да неутрализирате ефекта на промоциите като средство за привличане на клиенти, но и средство, което може да изкриви реалната картина на инфлацията (ако правите заключения само и единствено на базата на цените само в един конкретен магазин), то по-скоро бива да закупите същите продукти от общо 3 или най-добре 5 магазина. Иначе ако сега или след 2 месеца има промоция на един или няколко продукта, няма да „уловите“ реалната инфлация.“

От своя страна, Биляна обеща: „Ще си запазя касовия БОН и за догодина…“

Continue Reading

Previous: Споделете с всички!-Писмото от лекар емигрант, което взриви интернет и срина управниците
Next: Черен Йордановден: Две загинали на жени на метри една от друга, трагедията е огромна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.