Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бият аларма: Продават опасни фалшиви стоки, трябва да се внимава
  • Новини

Бият аларма: Продават опасни фалшиви стоки, трябва да се внимава

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
sdfvsdfvfdhfhfghgf.png

Голяма част от българите съзнателно търсят и купуват фалшификати, без да осъзнават рисковете за здравето и живота си. За изминалата година в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) са внесени фалшифицирани стоки на стойност над 16 млрд. евро, което е лишило от работа над 200 хил. души.

На фона на този тревожен факт, въз основа на който ЕС всяка година губи милиарди евро, се оказва, че голяма част от хората в България са доволни, че купуват фалшификати на известни марки и дори ги търсят напълно съзнателно, без изобщо да наясно с рисковете, които поемат, когато купуват фалшиви продукти.

В това отношение, обаче, България не се различава съществено спрямо останалите страни-членки и проблемът с вноса и търсенето на фалшиви стоки е общоевропейски.

Най-често фалшифицираните стоки, които влизат на българския пазар, са козметика, облекла, обувки и авточасти.

„Една фалшива авточаст може да ви струва живота или най-малкото сериозни наранявания, може да стане причина за автопроизшествие“, обясни пред БГНЕС изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов, който беше потърсен за коментар по темата.

Неоригиналният продукт в много голяма част от случаите е причина за гърмящи или запалващи се батерии на електроуреди. Дори и заместителят да е по-евтин, той не е толкова безопасен и може да доведе до инциденти и наранявания, затова е по-добре човек да инвестира малко повече пари, но в оригинален продукт.

Най-опасни, обаче, са лекарствата. „Има търговия с фалшиви, неоригинални лекарства през интернет, които буквално могат да убият човек и затова с тях трябва много да се внимава“, обясни Николов.

Сред най-фалшифицираните хранителни стоки, които влизат на българския пазар, е зехтинът. Оказва се, че това е световен проблем и не се случва само в България, и макар да няма толкова голяма опасност за здравето, фалшивият продукт все пак нанася икономически вреди.

И ако преди години вносът на фалшив алкохол беше масов, то той сега е много назад в списъка и случаите са много ограничени и спорадични.
Ако се води систематична държавна политика за събиране на данни от болниците относно нараняванията, които са причинени от опасни стоки, от самите производители на оригинални продукти, чиито стоки са били фалшифицирани, както и от митниците, проблемът с желанието на някои потребители да купуват фалшиви стоки, които са по-евтини, спрямо оригиналните, но и с по-ниско качество, опасни за здравето или животозастрашаващи, би могъл да се минимизира.

Когато потребителят пазарува през някой китайски уебсайт и си поръча един такъв неоригинален продукт, то той най-често идва под формата на мостра или на доставка с много ниска стойност, която е освободена от митнически налози, така че много трудно може да се установи такъв перфектен граничен контрол.

Отговорност на потребителите е да са по-запознати с рисковете и да претеглят ползата и риска при закупуването на по-евтини, но по-некачествени продукти, защото фалшивите стоки по правило са по-некачествени.

„Много трудно ще намерите примери, в които един фалшив продукт е с равно или по-добро качество от това на оригиналния“, категоричен е изпълнителният директор на „Активни потребители“.
 

И въпреки, че голяма част от хората у нас съзнателно търсят и купуват фалшиви стоки, все повече хора, които си дават сметка, че евтиното може да излезе скъпо, съответно и търсенето на фалшиви продукти намалява, макар тенденцията да е бавна и да не може да се каже, че това е масова практика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дали ще се случи: Повишават възрастта за пенсиониране с около две години, ето кога
Next: Дъщерята на Милен Цветков: Време е историята на баща ми да бъде разказана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.