Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бия тревога, че се готви национално предателство
  • Новини

Бия тревога, че се готви национално предателство

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
rperpepdatelstvo.jpeg

Бия тревога, че се готви национално предателство, което ще нанесе финален удар на българите в Македония!

Зная мили хора, че икономическата криза, кризата в правосъдната система, кризата на доверие към институциите като цяло и липсата на надежда притъпява сетивата ни, но моля ви бъдете на щрек! България е на път да бъде катастрофално осакатена за пореден път от външни сили, които си сътрудничат с безродни управляващи!

Ето защо учени и общественици създаваме Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония.

За нас е недопустимо отстъпление от българската Рамкова позиция. Изтъргуването на историческата истина и правата на сънародниците ни там не само няма да допринесат за сигурността и устойчивостта на региона, а точно обратното – подобни стъпки могат да се окажат още по-голяма заплаха. Историята трябва да се познава, да се анализира и да се използват изводите в моменти като този, за да не бъдат допускани грешките от близкото минало, които доведоха до братоубийствените войни в края на XIX и през XX век на Балканите.

Уважаеми братя и сестри българи,

Призоваваме всеки един от Вас, който не иска да бъде допуснато поредното национално предателство на България, да се присъедини към нас, като неформално, гражданско обединение, което ще държи будна обществеността по този жизненоважен въпрос и ще направи всичко възможно да не допусне национално предателство нито от това, нито от което и да е друго управление!

Инициатори:

Акад. Георги Марков – Българска академия на науките
Проф. Пламен Павлов – Фондация „Васил Левски“
Проф. Ана Кочева – Българска академия на науките
Проф. Казимир Попконстантинов – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Проф. Христо Смоленов
Проф. Никола Алтънков – Калифорнийски университет „Санта Барбара“
Проф. Николай Проданов – Русенски университет „Ангел Кънчев“
Проф. Трендафил Митев – Македонски научен институт
Доц. Спас Ташев – Българска академия на науките
Доц. Александър Гребенаров – Македонски научен институт
Андрей Слабаков – режисьор
Цочо Билярски – писател
Христо Димитров – хореограф и продуцент
Искрен Веселинов – Център за демографска политика
Костадин Филипов – журналист
Кристиян Шкварек – председател на Младежки консервативен клуб
Илия Стояновски, Скопие – Сдружение Македонско-Българско приятелство
Димитър Димитров – FLS председател на ИНСИТУТ НА СВОБОДНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ „ХИСТОРИОН“
Ивайло Шопски – пътуващо читалище
„Бащино огнище“

За контакти – електронна поща: [email protected]

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кеворк размаза Соломон Паси: Докога ще търпим тоя да бълва фекалии и да ругае България?
Next: СВЕТЪТ НАСТРЪХНА: Клането в Буча е било съзнателно

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.