Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бия тревога, че се готви национално предателство
  • Новини

Бия тревога, че се готви национално предателство

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
rperpepdatelstvo.jpeg

Бия тревога, че се готви национално предателство, което ще нанесе финален удар на българите в Македония!

Зная мили хора, че икономическата криза, кризата в правосъдната система, кризата на доверие към институциите като цяло и липсата на надежда притъпява сетивата ни, но моля ви бъдете на щрек! България е на път да бъде катастрофално осакатена за пореден път от външни сили, които си сътрудничат с безродни управляващи!

Ето защо учени и общественици създаваме Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония.

За нас е недопустимо отстъпление от българската Рамкова позиция. Изтъргуването на историческата истина и правата на сънародниците ни там не само няма да допринесат за сигурността и устойчивостта на региона, а точно обратното – подобни стъпки могат да се окажат още по-голяма заплаха. Историята трябва да се познава, да се анализира и да се използват изводите в моменти като този, за да не бъдат допускани грешките от близкото минало, които доведоха до братоубийствените войни в края на XIX и през XX век на Балканите.

Уважаеми братя и сестри българи,

Призоваваме всеки един от Вас, който не иска да бъде допуснато поредното национално предателство на България, да се присъедини към нас, като неформално, гражданско обединение, което ще държи будна обществеността по този жизненоважен въпрос и ще направи всичко възможно да не допусне национално предателство нито от това, нито от което и да е друго управление!

Инициатори:

Акад. Георги Марков – Българска академия на науките
Проф. Пламен Павлов – Фондация „Васил Левски“
Проф. Ана Кочева – Българска академия на науките
Проф. Казимир Попконстантинов – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Проф. Христо Смоленов
Проф. Никола Алтънков – Калифорнийски университет „Санта Барбара“
Проф. Николай Проданов – Русенски университет „Ангел Кънчев“
Проф. Трендафил Митев – Македонски научен институт
Доц. Спас Ташев – Българска академия на науките
Доц. Александър Гребенаров – Македонски научен институт
Андрей Слабаков – режисьор
Цочо Билярски – писател
Христо Димитров – хореограф и продуцент
Искрен Веселинов – Център за демографска политика
Костадин Филипов – журналист
Кристиян Шкварек – председател на Младежки консервативен клуб
Илия Стояновски, Скопие – Сдружение Македонско-Българско приятелство
Димитър Димитров – FLS председател на ИНСИТУТ НА СВОБОДНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ „ХИСТОРИОН“
Ивайло Шопски – пътуващо читалище
„Бащино огнище“

За контакти – електронна поща: [email protected]

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кеворк размаза Соломон Паси: Докога ще търпим тоя да бълва фекалии и да ругае България?
Next: СВЕТЪТ НАСТРЪХНА: Клането в Буча е било съзнателно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.