Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близките на Алексей Петров: Като идваше, бе винаги весел и без охрана
  • Новини

Близките на Алексей Петров: Като идваше, бе винаги весел и без охрана

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
bsdfhwewqtqw.png

Специално пред bTV говориха близките на убития Алексей Петров. Семейството на бившата барета е в шок от случилото се. Повечето негови роднини научават за разстрела от новините.

Огнян и Алексей Петрови остават близки, въпреки че от години единият е в София, а другият има семеен магазин за хранителни стоки в Тетевен.

„Нямаме обяснение, просто сме в голям шок и стрес. Какво става и къде живеем не знаем. Да ти вземат живота на сила не зная с какви думи да го обясня“, казва братът на Алексей Петров Огнян Петров.

Огнян Петров казва, че за последно обсъжда лични въпроси с брат си. Притеснение в него не усетил.„В момента просто съм разстроен, не зная какво става и къде да отида. Въпросът е, че начинът на действие е страшен. Хайде, той е известен човек, но говорим за един нормален човек, на който може утре да му се случи това нещо. И държавата, и службите спят – не знаят кой кое и кой какво прави. Все пак личните неща никой не ги споделя за какво става въпрос“, допълни Огнян Петров.

Семейството очаква тялото да бъде освободено, за да организират погребение в София. Очакват и да бъде разкрит извършителят. „Той като идва, винаги си е весел, без охрана идва. Без охрана си идваше и на село като ходеше при свекървата. Все пак тя е 80-годишна жена, сега на 6 август ги направи“, разказва Надка Петрова, снаха на Алексей Петров.

Асан Омеров – това е рожденото име на Алексей Петров, което той променя на 8 години. Израства в тетевенското село Градежница. Там и до днес живее 80-годишната му майка Диляна.

„Ами какво да каже. „Каквото стана – стана“ – това са ѝ думите“, добавя Надка Петрова.

„Майка му както е гледала филма, така спират и започват: застрелян, в София, Алексей Петров“, разказва Антоанета, леля на Алексей Петров.

Шокът от новината влошава здравето на жената. „Вика: „Аз няма да живея, ще умра и аз“. Спала съм при нея цяла нощ“, допълва Антоанета.

Близките още помнят двете неуспешни покушения. За едното във вторник Алексей Петров е давал курбан. „Преди онова неразкрито, и сега ли да не стане. Трудно ще стане“, казва вуйчото на Алексей Петров Красимир.

Бащата на Петров умира миналата година – оттогава той посещава майка си по-често. В помашкото село край Тетевен са чували за връзки на Алексей Петров с престъпния свят.

„Всеки може да говори какво си иска. Възможно е нещо да има. Аз съм виждал положителни неща, възможно е да има и отрицателни. Заедно сме расли с него и така се стекоха нещата. Той е човек, който е помогнал на много хора с лечение. Който се отзовавал, винаги е помагал“, обяснява кметът на Градежница Митко Русинов.

Местните разказват, че Петров е финансирал съборите, помагал е за изграждането на храм и ремонта на детската градина, в която сега ходят 60 деца от района.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена
Next: Това писмо на един честен хирург, които подаде оставка разтърси всички в интернет. Истината ще ви изуми

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.