Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Боби Турбото: Имам вила в Царичина, видях извънземни
  • Новини

Боби Турбото: Имам вила в Царичина, видях извънземни

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
casrqwrfdgdfsgdfgdfgfd.png

Актьорът Борислав Захариев се похвали по Нова телевизия, че след дълги години безплодни усилия за успех на театралната сцена, талантът му най-сетне е оценен.

Той най-сетне получава главна роля и то в много популярна класическа комедия.

Става въпрос за „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони, но във по-модерната версия на Ричард Бийн.

Постановката в Сатиричния театър на знаменитата комедия е под режисурата на Андрей Аврамов.

 

„Първа главна роля в театъра!“, това подчерта с гордост Захариев, който относително скоро се оплака, че повече от 15 години театралната му кариера е вървяла трудно и никой не го е вземал на сериозно.

Причина за това е старият, но все още доста добре съхранен спомен за Боби Турбото.

Знаменития скандален персонаж донесе огромна популярност на Захариев, но за съжаление съсипа изгледите му да получава по-дълбоки и по-сериозни роли.

 

Веднага след като се похвали, че вече е поел пътя на артист със сериозно репутация, Боби Трубото някак естествено напомни за себе си и глупостите заваляха ефира на „На кафе“ и Гала.

Повод беше въпрос на репортерка дали вярва в извънземните.

Боби веднага спретна един монолог, достоен за най-силните години на Турбото в „Сблъсък“:

 

„Аз имам вила на Царичина, там съм виждал много пъти.

Идвали са, пили сме по ракия, говорили сме си.

Аз от там – така… Най-вече за шахмат си говорим, за плуване. Говорим си политика, те са изключително недоволни от нашите политици“, обясни набързо вече сериозният актьор Борислав Захариев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш град изненада всички с тези заплати. Къде живеят царски?
Next: Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.