Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богаташ гони бедния годеник на дъщеря си, десет години по-късно се срещат отново
  • Новини

Богаташ гони бедния годеник на дъщеря си, десет години по-късно се срещат отново

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
dfsgdgwrqwrasras.png

Индустриалист милионер се подиграва на годеника на дъщеря си, когото нарича „скитник“, защото не е богат, и разваля връзката им. Но години по-късно той трябва да му се извини.

Като повечето родители, Дийн Робинсън искаше най-доброто за детето си и като толкова много от нас, той вярваше, че знае какво е то. Така че, когато Елизабет Робинсън, единствената дъщеря на милионера индустриалец, му каза, че е влюбена, той беше любопитен, но и притеснен.

Елизабет беше зеницата на окото му и що се отнася до него, никой не беше достатъчно добър за неговата малка принцеса. Когато срещна Джак Хамилтън, той беше ужасен. Дъщеря му заслужаваше много по-добро от дългокос студент и клошар!

Джак беше висок и красив с широка, честна усмивка и Дийн можеше да разбере защо Елизабет беше влюбена в него. Но добрият външен вид не беше това, което бащите търсеха в добрия съпруг. Финансовата сигурност и бъдещите перспективи бяха.

— И така. — каза Дийн с ледена усмивка, насочена към Джак. — Как точно смяташ да издържаш дъщеря ми?

— Татко! — извика гневно Елизабет. — Няма нужда никой да ме издържа! Ставам архитект…

Дийн вдигна ръка.

— Попитах Джак, не теб, Лизи. — каза той. — С какво се занимават родителите ти и какви са плановете ти за бъдещето?

Джак погледна Дийн в очите.

— Баща ми е портиер, а майка ми е домакиня. Нямаме никакви пари, г-н Робинсън, ако това питате. Но аз обичам дъщеря ви и съм готов да работя до мозъка на костите си за нея.

— Звучи добре. — каза Дийн подигравателно. — До мозъка на костите, казваш! И каква работа вършиш?

— В момента си проправям път в колежа. Обслужвам по масите. — обясни Джак. — Живея с приятели…

— Клошар! — извика Дийн. — Трябва да дам дъщеря си на скитник? Мислиш ли, че съм глупав, колежанче? Махай се от къщата ми!

— Татко! — Елизабет изпищя. — Спри!

Но Дийн, едър мъж, хвана Джак за ръката и го блъскаше към вратата. След минута Джак беше изхвърлен през прага и се стовари с вик на предното стъпало.

Елизабет се втурна към Джак, но баща й я задържа.

— Никога не се връщай, неудачник! Дъщеря ми заслужава по-добро и ако наистина я обичаш, знаеш това!

Дийн затръшна вратата и се обърна към ядосаната си дъщеря с разбито сърце.

— Как можа, татко? — извика тя. — Обичам го!

— Бебче! — каза Дийн. — Всичко, което искам, е най-доброто за теб. Ако този млад мъж те обича, той ще направи всичко, за да те заслужи. Така че нека видим какво ще се случи…

Но нищо не се случи. След като беше изхвърлен от къщата на Дийн, Джак изчезна.

Той никога повече не се свърза с Елизабет и не приемаше обажданията й. Приятелите му казаха, че е заминал, но не знаят къде. Дийн каза на дъщеря си, че това е ясен знак, че Джак е бил ловец на богатство, който е загубил интерес, когато е видял, че играта му е приключила.

След месеци плач Елизабет започна да си мисли, че може би баща й е прав. Когато завърши колежа три години по-късно, тя започна да се среща с мъж, който баща й одобряваше, Фарлоу Гордън, дясната му ръка в неговата компания, умен и амбициозен човек.

Когато Фарлоу предложи, Елизабет обмисляше няколко седмици, преди да каже „да“. Веднъж беше на път да се омъжи по любов и бе видяла как всичко се разпада. Тя не обичаше Фарлоу, но го харесваше и се радваше на компанията му, а той се отнасяше с нея като с чисто злато.

— Ако любовта може да умре, — каза си Елизабет, — тя може и да расте…

Тази нощ Елизабет плака за Джак за последен път, а на следващия ден тя каза на Фарлоу Гордън, че ще се омъжи за него.

Това беше сватбата на годината. Беше толкова екстравагантно, че стана корицата на всяко обществено списание и Дийн не можеше да бъде по-горд. Неговото момиченце беше омъжено за добър човек, мъж по вкуса му!

Годините бързаха. Елизабет се посвети на работата си като архитект и ако не беше точно щастлива, не беше достатъчно нещастна, за да направи промяна в живота си. Дийн понякога усещаше, че нещо не е наред, но тя винаги се усмихваше, за да пропъди тревогите му.

Един ден шефът на счетоводството на Дийн дойде при него с много притеснен вид.

— Господин Робинсън. — каза той. — Бих искал да имам среща с вас и господин Гордън.

— Страхувам се, че ще трябва да се задоволите с мен, Хартфорд. — каза Дийн. — Г-н Гордън замина за Индонезия вчера. Той ръководи преструктурирането на завода…

Хартфорд пребледня убийствено.

— Няма го? — ахна той. — О, сър…Това е катастрофа! — Ръцете на Хартфорд трепереха, докато показваше на Дийн разпечатките, които показваха, че Фарлоу Гордън е разрешил прехвърлянето на 210 милиона долара към офшорна сметка.

— Трябва да има обяснение. — извика Дийн и посегна към телефона си. Но Фарлоу не отговаряше на телефона и не беше в Индонезия. Той си отиде и с него си отиде и богатството на Дийн, както и хилядите работни места, които компанията му осигуряваше.

— Моята Лизи! — прошепна той. — Тя ще бъде разбита!

Дийн усети как ужасна болка сграбчи гърдите му и се преви. Отдалеч той чу викове на тревога от Хартфорд и секретарката му, след което всичко потъна в мрак.

Когато Дийн се събуди, той беше в болнична стая, а бледа и много по-слаба на вид Елизабет седеше до леглото му.

— Татко! — извика тя. — О, слава богу!

— Лизи! — прошепна Дийн. — Много съжалявам, сгреших за Фарлоу… Толкова съжалявам…

— Всичко е наред, татко. — каза нежно Елизабет. — Не съм точно с разбито сърце. Просто съжалявам, че той направи това, което направи на теб.

— О — каза Дийн. — Ще се оправя, докато те имам! Но какво казват лекарите?

— Имал си инфаркт, татко. — каза Елизабет. — И ти си в кома от три седмици, но доктор Хамилтън казва, че може да те оперира и да те оправи.

Точно тогава влезе висок мъж в лекарска престилка.

— Добър ден, г-н Робинсън. — каза той. — Как се чувствате?

— Слаб. — каза Дийн. — Но жив. Значи вие сте човекът, който ще ме оправи?

— Да — каза докторът. — Аз съм Джак Хамилтън.

Докторът стисна ръката на Дийн и се усмихна и нещо в тази усмивка раздвижи паметта му.

— Познавам те. — прошепна той. — Ти… Ти си онова момче… Това, което изхвърлих!

Дийн беше блед и ръцете му трепереха.

— Моля ви, г-н Робинсън, — каза нежно Джак, — не се разстройвайте. Това беше отдавна, оставих го зад гърба си и вие също.

— Ти… Ти ще ме оперираш? — попита Дийн.

Елизабет стана и прегърна Джак. Тя се усмихна на баща си и каза:

— Да, татко. Виждаш ли, Джак е експерт в поправянето на разбити сърца и сега, след като поправи моето, ще работи и върху твоето!

Шест месеца по-късно Дийн беше отново на крака и достатъчно здрав, за да изпрати дъщеря си до олтара, докато тя се омъжваше за любовта на живота си – мъжът, когото тя никога не забрави и който никога не забрави нея.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сираче споделя храната си с бездомен мъж, един ден той пристига с луксозна кола, за да я осинови
Next: Мъж се сбогува със съпругата си след 59 г брак: Знам, че не ме чуваш, но те обичам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.