Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богатите пенсионери в Родопите изумиха цяла България
  • Новини

Богатите пенсионери в Родопите изумиха цяла България

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfvdbdfbgnhgnhg.png

Пари за децата, внуците, пестене за операции, пари за ресторанти, приятели, та дори и… леки жени. Така харчат средствата си „богатите пенсионери“ в Родопите.

Регионът е в дъното в страната по среден размер на пенсиите поради ред причини, но има и десетки, които достигат завидни размери – по 2000 лева на месец. Става въпрос за бивши миньори и енергетици.

 

„Дадох по 20 000 лева на децата, а те дори не ме поглеждат.

Живея сам и си спестявам парите. Имам повече, отколкото работещи хора. Но вече няма сили за забавления“, споделя  85-годишен мъж от село в региона, цитиран от „Родопи voice“.

Цял живот е прекарал в мините. В момента получава по две хилядарки на месец. Но е самотен и няма с кого дори да сподели последните си мигове на радост.

Не така обаче прави друг пенсионер в планината. Вдовецът редовно слиза от селото си до областния град.

„Имах малко дела, проблеми, загубих пари. Но набързо спестих 10 000 лева. Обядвам в ресторанти, черпя приятели като взема пенсията“, казва мъжът, чието име умишлено спестяваме.

Защото обича да харчи и за… леки жени. От най-евтините, 50 лева на сеанс, допълва той с мотив „все пак съм пенсионер, не баровец“.

„Всеки месец давам по 500 лева на децата, за да им помагам. Пенсията ми е 2000 лева. Повече от заплатите им взети заедно.

Ако не им помагам, досега да са напуснали страната и да остана съвсем сам“, казва пък Бекир. Живее скромно в родното си село, няма нужда от излишен лукс.

На месец над 2000 лева до тавана от 3400 лева получават около 35 000 пенсионери в страната, като тези с пенсии от 3400 лева за 762-ма, а над тавана получават 336 човека, сочат данните на НОИ.

Най-ниски са тези, които не са свързани с трудова дейност – военна инвалидност, социални пенсии за старост и инвалидност. Хората с такива пенсии взимат средно по 371,98 лева на месец.

Най-високи са пенсиите в в София – 809,54 лева, а най-ниски в Кърджали – 561 лева. Смолян пък е в „златната среда“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веско Маринов през сълзи с ефир: Страх ме е да отида у дома, вече никой не ме чака
Next: Турция: Европейците ще луднат по нашия електромобил, създаден е специално за тях

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.