Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богородица се яви в Черепишкия манастир
  • Новини

Богородица се яви в Черепишкия манастир

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
dasdaskykasiyaskyaso.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Игуменът я вижда върху дърво за огрев

Невиждано чудо се случи в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ в навечерието
на Великден!

Образите на Богородица и Младенеца се явиха върху цепеница, която била приготвена
за горене. Игуменът на обителта отец Йоаникий успял да види нарязаното и нацепено
за огрев дърво буквално секунди преди да го хвърли в камината.

Уникалната история разкри пред „България Днес“ занаятчията Мирослав Илиев от
съседното село Зверино, който помага с труда си в манастира край река Искър, родил
незабравимия образ на баба Илийца в творбата „Една българка“ на Иван Вазов.

„През миналата 2018 г. са докарани дърва за огрев в манастира като дарение от
Цветан Язовеца от село Ребърково. След нарязването им от игумена Йоаникий заедно
със Здравко от с. Зверино и послушника Габриел дървата са нацепени и грижливо
подредени.

 

Докато са цепени и подреждани, никой не е обърнал внимание или забелязал
образа на Божията майка“, споделя пред вестника занаятчията Мирослав Илиев, който
при всеки удобен момент е в светата обител като ценен помощник на игумена.

 

Дървата едно по едно започват да се ползват за отопление на Божия храм в зимните
студове. Докато идва редът на необичайната цепеница.

„През студения период на зимата игуменът на манастира решил с тези дарени дърва
да поддържа печката в столовата на манастира. Без да обръща внимание, взема една
цепеница, завърта я, за да може да влезе в печката, и тогава вижда образа на Света
Богородица“, споделя още Илиев.

Виждайки образа на Божията майка с Младенеца, игуменът отец Йоаникий ахва. „Истинско
чудо, което идва неслучайно“, споделя пред „България Днес“ Божият служител.

Истинско въодушевление и възторг от свещената находка изпълва душите както на
монаха, така и на Мирослав Илиев, който веднага се заема с реставрацията на дървото.

На място пристига и един от най-добрите краеведи и познавачи на историята, културата
и традициите на цялото Искърско дефиле Борис Кръстев, който също се поклонява
пред чудотворния лик и го заснема.

Ясно се вижда от фотографиите как дървото е рязано с моторна резачка. Сякаш по
Божий промисъл машината е минала от горната и долната страна на Богородица и Божия
син, без да ги засегне. Истинско чудо е, че при рязането мъжете не са забелязали
сакралните образи, но въпреки това не са наранили фатално издълбаните в ствола
на дървото по необясним начин ликове.

Засегнати са единствено части от ореола на Богородица и сина Божий от двете страни.
Така става ясно, че има още две части от дървото, които са останали неоткрити,
за да се запълни целият образ на невижданата икона дърво.

„След този случай игуменът на Черепишкия манастир започва да преглежда всяко
дърво, преди да го сложи в печката. Така след около 20 дни открива втора част
от иконата“, разказва още Мирослав Илиев.

След среща с Цветан Язовеца от Ребърково станало ясно, че дървото е от вида ясенолистен
явор. След като кората паднала, Миро забелязал, че образът започва да потъмнява.
Предполага се, че дървото е много старо.

 

Ясенолистният явор достига 25 метра височина и е широколистно дърво с произход
Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън
родината си – чак до Австралия.

В България освен като често срещано улично и парково
дърво той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде.

Дървата са нарязани от Цветан Язовеца от горска местност съвсем близо до друг
манастир наблизо – Тържишкият „Св. пророк Илия“, или по-известен като Струпешки.

„По този начин едно от дърветата, което е отрязано за огрев и върху което са
открити образите, е било съвсем наблизо до нашия манастир“, сподели пред вестника
кметът на с. Старо село Сашо Костов, в чието землище попада Струпешката света
обител.

И добавя: „Това е истинско чудо и знамение, и то точно преди Великден. За мен
това е благодат, промисъл и знак към хората да се обърнат към Бог и Божията майка“.

Убеден в Божия промисъл на невижданата досега находка е също и игуменът на Струпешкия
манастир отец Цветан.

„Затова е чудо, защото е необяснимо. Показва ни, че Бог съществува“, категоричен
бе пред „България Днес“ Божият служител малко след като е извършил маслосвет в
светата обител.

Цепениците от ясенолистния явор с чудотворните изображения се реставрират от
Мирослав Илиев. След като отрязаното дърво стане готово, се очаква Врачанският
митрополит Григорий да го освети и да бъде изложено за поклонение пред миряните
вероятно в музея на манастира или в църквата.

Чудо и в Струпешката обител

Истинско чудо се случва и в Струпешкия манастир, в близките околности на който
се намира дънерът на отрязаното за огрев дърво с ликовете на Богородица и сина
Божий.

„Преди около половин година в обителта дойде жена от село Кунино до Роман. Предишната
нощ сънувала мъж на кон в небесата, който й казал да дойде в Струпешкия манастир
и да й чета молитви за здраве. Разказвайки ми за съновидението, аз й отговорих
– това е нашият закрилник свети Илия“, споделя пред вестника отец Цветан.

Жената имала здравословни проблеми и други несгоди. След като свещеникът прочел
молитва за здраве, кунинчанката почувствала облекчение на болежките. „Поредното
чудо“, категоричен е Божият служител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки ден възрастна дама вижда малко момче да чисти боклука пред къщата й
Next: Моля, споделете! Млад баща пое към България, 24 часа няма връзка с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.