Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Божият гняв се изсипа в неделния ден: Оглушителен тътен, 7.2 по Рихтер!
  • Новини

Божият гняв се изсипа в неделния ден: Оглушителен тътен, 7.2 по Рихтер!

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
nedeldlednednas.jpg

Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер удари слабо населената югоизточна част на Тайван в неделя, като причини щети, включително дерайлирали влакови вагони, и предизвика предупреждения за цунами, предаде Ройтерс.

Според метеорологичното бюро епицентърът е бил в окръг Тайтунг и е последвал труса с магнитуд 6,4 в събота вечерта в същия район, който не е причинил жертви.

Геологическата служба на САЩ измери труса с магнитуд 7,2 и на дълбочина 10 км.

Тайванските медии съобщиха, че нискоетажна сграда, в която се помещава магазин за хранителни стоки, се е срутила и са започнали спасителни работи за освобождаване на намиращите се вътре хора.

Не изпускай тези оферти:

Администрацията на тайванските железници съобщи, че три вагона са дерайлирали на гара Донгли в Източен Тайван, след като част от навеса на перона се е срутил, а около 20-те пътници на борда са били евакуирани.

Центърът за предупреждение за цунами на САЩ издаде предупреждение в Тайван след труса. Той заяви, че са възможни опасни вълни цунами в радиус от 300 км (190 мили) от епицентъра покрай бреговете на Тайван.

Японската метеорологична агенция издаде предупреждение за вълни цунами с височина 1 метър за част от префектура Окинава след земетресението.

Научните паркове в южните градове Тайнан и Каосюн, където се намират големите фабрики за полупроводници, заявиха, че не е имало въздействие върху дейността им.

Тайван се намира близо до пресечната точка на две тектонични плочи и там често има земетресения.

Още земетресения:

Земетресение с магнитуд 4,9 по Рихтер е отчетено снощи в 23.30 часа в район Чат на град Ерзурум. Това съобщи Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (AFAD) .

Трусът е усетен и в съседните градове Ерзурум, Бингьол, Муш, Диарбекир и Ерзинджан, както и в Грузия и Армения, пише „Марица“.

Дълбочината на земетресението е 11.1 км.

Голям брой граждани в целия град излязоха панически от домовете си. Няма информация за жертви или ранени. На място са изпратени спасителни екипи на AFAD.

Района е разтърсен от многество по-слаби вторични трусове.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вадете печките! Проф. Рачев съобщи кога пада първият сняг
Next: Първи сняг падна у нас! Температурите падат от

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.