Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов: В България има две партии – ГЕРБ и Младежкия ГЕРБ
  • Новини

Бойко Борисов: В България има две партии – ГЕРБ и Младежкия ГЕРБ

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
gerbmmlladejeiie.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Ние трябва да сме много премерени. Не ние казахме, че Русия е бензиностанция с ракети. Вие можете да се гордеете и да афиширате вашата принадлежност към ГЕРБ. “ Това заяви председателят на младежката организация на ГЕРБ в Търговище, където е на среща, заедно с лидера на партията Бойко Борисов.

„Днес е добър ден. На днешната дата ми се е родила дъщерята. Понеже ми премрънка обещах да я поздравя пред всички. Доста се измъчи тя като ми носиха бесилките и ми обикаляха къщата.“ Това коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на официален брифинг.

„В България има две партии – ГЕРБ и Младежкия ГЕРБ. Това се оказа“, заяви той.
„Вижте промяната. Защо трябва да агитирате за ГЕРБ като е ясно, че нищо от това нямаше да се случи, ако управляваше ГЕРБ.“

„Аз благодаря на медиите, че ми ги извадиха тия числа. Предложихме няколко пъти – освободете държавния резерв, за да може да се работи спокойно. Германия ме чуха и го направиха.

„Променете две изречения в закона. Всички ресурси са си наши. Защо ги вдигате тия цени. Кой нормален прави в 2 ч през нощта сделка. Защо продавате газа?“, потресен е Борисов.

Той коментира и скандала с клипа, в който Петков е обвинен в расизъм: „Не знам дали в Харвард делят техните възпитаници по цвят на кожата, сексуална ориентация? Ние в ГЕРБ всичко това сме го загърбили – всички сме човешки душички, Господ така ни е създал. Това показва мисленето им – да излезеш и да заплашиш деца с 5 години затвор.

„Вчера ми се видя смешно, обаче Томислав Дончев ми се обади и ми каза – ти се смееш, ама те вече арестуваха за 24 часа 16-годишни деца, които са снимали опашките на бензиностанциите. И ми светна една червена лампичка и казах – Георг, Алгафето, излизате в нелегалност. Защото те проповядват фашизъм в момента„, заяви Борисов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ММА боецът от Русе Пепи Иванов центрирал премиера Кирил Петков със снежна топка на Шипка
Next: Тази неделя, 6 март е Сирни заговезни: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.