Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов е ГОТОВ да си тръгне
  • Новини

Бойко Борисов е ГОТОВ да си тръгне

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
boriranpanpuska.jpg

„Бойко Борисов ми каза вчера, че е готов да се оттегли като лидер на ГЕРБ“, такава бомба хвърли Плевнелиев.

„Борисов e готов да го направи и го е заявявал многократно, включително и в разговори с Кирил Петков. Борисов винаги е бил за европейското развитие на България. Никой не може да вземе партията на Бойко Борисов. Тя е негова рожба, той си е създал. И той ще продължи в тази партия да бъде основният фактор“, добави той.

Плевнелиев обясни, че Борисов ясно осъзнава, че хората ще искат да видят нови лица.

„Той винаги е бил готов да постави решенията пред собственото си его и разрушителността. И аз съм сигурен, че той може да бъде част от един позитивен сценарий, в който България се ускорява за стратегически инвестиции, златен дъжд от еврофондове, влизане в еврозоната и в Шенген“, добави Плевнелиев.

„Ако искате да успеете, трябва да имате правилния план и правилния подход. Това важи и за Кирил Петков, който дори и да е имал добри намерения, катастрофира с много много лошо изпълнение. И на шестия месец от своя мандат той произведе всички възможни врагове, които някой в страната може да има, и допусна всички възможни грешки, които някой можеше да допусне. Така логично тази коалиция отива към своя край“, заяви още Плевнелиев.

„Тази коалиция беше мъртвородена, тя беше създадена върху основата на омразата към един политически субект. Тя бе създадена като една невъзможна сватба между две системни и две несистемни, тоест популистки партии. И когато двете популистки партии се сбиха пред очите на нацията, всичко това се срути. Кирил Петков успя да се изпокара с българския бизнес, с българските общини, с цялата опозиция.

Много бих се радвал да видя един обективен отчет. Защото мисля, че много неща бяха разрушени. Строителните компании казаха, че обемът им е на 50 процента. Общините не видяха подкрепа за нищо. Къде е софийската голяма община и постоянните заплахи за 50 процента надолу от министъра на финансите.

Практически Кирил Петков не направи нищо, за да промени хода на историята. Последните три битки, които той водеше в Народното събрание, те бяха погрешни. Апелът ми към Кирил Петков е да се смири поне малко, да потърси мостове към опозицията. В крайна сметка не всеки, който е на различно мнение от вас, трябва да бъде обвиняван, че обслужва мафията“, смята Плевнелиев.

Той бе попитан и за отношенията между управляващите и президента Румен Радев. „Ето една лоша преценка на Кирил Петков, за което аз многократно съм го предупреждавал. Той обяви Румен Радев за президент на почтените. Нали така беше? Те не извадиха собствен кандидат за президент, а казаха, че Румен Радев е на почтените.

Шест месеца по-късно го обявиха за страхливец и не знам си какво. Не им прави чест, че в политиката не можеш толкова лесно да променяш позицията си. И не може все някой друг да ти е виновен.

Дойде времето и Кирил, и Асен като отговорните фактори днес да понесат своята отговорност. Те не могат повече да бъдат нито министър-председател, нито министър на финансите.

Но ако се смирят и започнат да градят мостове, България може да тръгне към един позитивен сценарий. Или обратното – ако дадат цялата власт на този президент, който те наричаха президента на почтените, за мен той винаги е бил президента на популистите, русофилите, антиваксърите и на антисистемните в обществото, ние ще потънем в много тежък… Кирил Петков има по-нисък рейтинг от рейтинга на Жан Виденов“, каза още президентът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече официално. Кабинетът Петков остава в историята
Next: Българската сцена няма да е същата без нея. Оттегля се голямата актриса Цветана Манева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.