Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов: Омразата на Радев ще убие държавата
  • Новини

Бойко Борисов: Омразата на Радев ще убие държавата

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
boykoaoraodeveov.jpg

Преди години президентът Радев – и тогава много пъти казах, че омразата, която насажда сред хората и сред партиите – ще убие политическия елит. Гледах интервюто на премиера Петков – както много други хора. По-късно ще извадим 12 неистини. Но, ако и аз продължа в тази посока – това е контрапродуктивно за страната. Бях против да се внася вот на недоверие и не защото не го заслужават. Кражбите и корупцията са в невиждани размери. Това заяви Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ.

Нашите разделителни линии ще бъдат принципни. Не дали харесва Христо Иванов – някой харесват дебели хора, други харесват тънки, затова партиите имат различни избиратели. Трябва да се спрат кражбите и държавата няколко години да поработи и да се направят тежките реформи, обясни още Борисов.

Кризата тепърва идва. ГЕРБ е сградена от мен като една къща от гола поляна. Ние сме дисциплинирани и спазваме стриктно правилата, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Втората тема е разширяването на ЕС, Западните Балкани, в това число Северна Македония и Албания. И Украйна, и Молдова и специалният статут на Грузия. Ние сме убедени, че това трябва да се случи“,

изтъкна той.

„Г-н Петков казва неистини, подведе нашите евроатлантически партньори, демонстрирайки им сила, решителност, а всъщност страхът му отново днес блокира процеса като го хвърля на парламента“, каза той относно преговорите със Северна Македония. По думите ми, когато отговорността се хвърля на българския парламент, това е подло.

„Петков не може да придвижи нищо, свързано със Северна Македония и Албания напред. И бяга в стрес и уплах и се крие зад парламента“,

заяви Борисов.

По думите му, свалянето на Никола Минчев като председател на Народното събрание е „демократична, конституционна, парламентарна техника“.

„Счупиха държавата и сега, ако продължим в техния дух, е вече да дочупиш с токчето. Нашите деца как да живеят?“,

попита той.

„Трето, всички, които искат да продължат пълното диференциране на доставки на газ, са наши съюзници“,

посочи лидерът на ГЕРБ.

„Четвърто – етническата и религиозната толерантност“,

изтъкна той следващата важна тема за ГЕРБ.

„Осъждането на руската агресия, посочването с пръст на Путин като агресор. Всяка партия, която прави това нещо и счита, че това е така, е наш съюзник. И всяка друга не може да бъде наш съюзник“,

категоричен беше Борисов.

„За мен Русия е агресор, тя е на територията на Украйна. Но това не значи, че когато „Възраждане“ има протест – Кирил Петков може да се качи и да говори, сиреч лошото „Възраждане“ е толерантно. А завчера симпатизантите на Петков гонят и бият и чупят по градинките политическите си опоненти“,

възмути се лидерът на ГЕРБ.

„Следващото е нашите съюзници – членството в НАТО. Не може да има подкрепа от нас да се отиде на референдум. Геостратегически светът се променя с часове. Въпросът е на коя страна стоим ние. Ние твърдо стоим на евроатлантическата страна. Или с и с нас или не си с нас. Светът е разделен“,

заяви той.

„Следваща много важна черта. Тук с ПП-тата и Асен Василев ще водим много сериозни дебати – Маастрихтските критерии“,

каза той и добави, че България си е позволила да ги наруши само по време на пандемията, но вече Covid криза вече няма.

„Вкопчили се в тези БМВ-та! Голяма беда, че ще слезете от тях“,

добави той.

Борисов предупреди, че наесен ситуацията с Covid-19 ще се влоши и призова да се вземат мерки.

„Накрая може да останем с Кирил Петков опозиция – двете големи партии, и да оставим малките партии да ни управляват“,

пошегува се той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомба! Стратегът Радев не очакваше това, Нинова му заби нож в гърба!
Next: Банкова служителка пред пенсия източила над 1,5 милиона лева от сметки на клиенти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.