Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов с първа гневна реакция заради Кодгейт
  • Новини

Бойко Борисов с първа гневна реакция заради Кодгейт

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
rewgsfdgfvfdfdgfd.png

Няма да коментираме дали е вярно, аз не разбирам от кодове. Как щяхте да реагирате вие, ако бяха видели Томислав Дончев да снима кодовете? Никой не го е карал да ходи да снима, а след това да ни обвиняват нас.

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти.

 

„Ние нямаме кодовете. 4-5 човека от ПП обясняват, че знаят какви ще са резултатите от изборите. И преди сме го преживявали. Всички социолози ни даваха преднина и накрая ПП победиха.

Как става това? Всичко това ни кара да бъдем мнителни. Аз се обръщам към хората, да отидат да гласуват, защото това е единственият демократичен начин на избор.

„Това е „Кодгейт“. Не мога да разбера как той кореспондира с ГЕРБ, ДПС и мен. От обед ги призовавам да отхвърлим ветото, да приемем ПВУ.

Следобед получаваме упреци. Не мога да разбера с какво ги предизвикахме. Провеждаме си кампания, надъхваме хората – всичко си е в рамките на реда“, подчерта той.

Лидерът на ГЕРБ закрива кампанията на ГЕРБ под знака на огромния скандал с кодовете на машините за гласуване, който гръмна днес.

Няколко минути преди 18 часа, в зала 6 влезе лидерът на партията Бойко Борисов. Той беше придружаван от Десислава Атанасова.

„Нашият председател е бил днес, сега ми разказва какво се е случило така, че по-добре да пиете вода от извора“, заяви Борисов.

Думата взе Десислава Атанасова. „На втория съвет изслушахме г-жа Габриел, която изпълнява длъжността на премиер. Министърът на електронното управление Йоловски каза нещо много интересно – че г-н Кирил Петков и Божидар Божанов, са му оказвали натиск за поръчки за 600 млн. лв.

Ние бяхме повече от 15 човека в тази зала, цялата ЦИК, всички председатели, с изключение на ППДБ.

Всички ще сме готови да сме свидетели. Това е нечуван скандал – мандатоносителят да му оказва натиск“, каза тя.

Няма да коментираме какво е вярно и какво не, не е наша работа, аз не разбирам от кодове. Искам да попитам – как щяхте да коментирате ако бяхте снимали Томислав Дончев да снима и сваля кодове, към демократичните медии се обръщам. Оставам на вас и вашата съвест да го коментирате, допълни Борисов.

„Каквото решение вземе ЦИК, ние се съобразяваме с тях. И аз призовавам да оставят ЦИК и ДАНС да си вършат работата“, призова Борисов.

Никой не го е карал да ходи да снима и да ни обвиняват нас. Ние не сме снимали, ние нямаме кодовете, каза още той.

„Ясно е как ставаме трети. В един запис се говореше за ала-бала, как удрят проекта на Слави и това ни кара да бъдем осторожни и мнителни. И аз се обръщам към хората да отидат и да гласуват, защото това е единственият начин да възтържествува правдата“, заяви Бойко Борисов.

Нямам спомен този министър да съм го виждал някога, нито заместник-министъра, призна лидерът на ГЕРБ.

„Това е “Кодгейт“, как кореспондира той с ГЕРБ и ДПС? За всичко, което сгрешат, почват да се оправдават с ГЕРБ. Като знам записа и как ме арестуваха без никаква свян, може и да има истина. Не мога да разбера с какво ги предизвиках. Водим си кампания с факти, в рамките на реда, с нахъсване на хората“, продължи Борисов.

„Те ако не кажат Борисов, значи нищо не се е случило през този ден. Аз не съм бил, не съм съучастник в нито едно от тези неща и ако министърът е натискан, не виждам защо жертвата трябва да бъде наказана. А другият, дето е ходил да снима, да обясни какво е правил“, изтъкна бившият премиер.

„Нека да видим решението на ЦИК. ЦИК е създаден по времето на Мая Манолова в 45-ото Народно събрание, да не кажат после ЦИК на Борисов. Нямаме нищо общо с ЦИК“, отсече Бойко Борисов.

„Каква ротация? Тук въпросът е как да се реши въпроса със земеделците, енергетиците, как да си приберем парите от „Лукойл“. Те продължават да си смятат ДДС-то като платен данък, но то им се възстановява. Има толкова много неща да се вършат. Довчера вие ме упреквахте, че едва ли не сме подарили София, днес знаят класирането, че сме трети. Не мога да ги разбера каква е тая жажда за власт, мотивите им не мога да разбера, след като сме им дали цялата власт“, завърши Бойко Борисов изявлението си пред журналистите и влезе в препълнената зала 6, която го посрещна с аплодисменти.

 

„След два дни има избори. Местните избори са дори по-важни от националните. Кметът живее до хората и решава проблемите. Нашите кметове, нашите общински съветници, са корените на партията. Ние имаме много здрави корени. Дърво със здрави корени, не може да го събори силният вятър“, с тези думи Томислав Дончев откри събитието.

Той си пожела след два дни българското общество ще се събуди от хипнозата. По думите му, то е било хипнотизирано и му се е обяснявало как идва промяната, която носи благоденствие и щастие. След това Дончев покани на трибуната кандидата за кмет Антон Хекимян.

„Две години и половина държавата буксува. Две години управляват хора, които спират и разделят. Ние не сме от тях. Така не може да се управлява нито държава, нито град“, започна словото си Антон Хекимян.

Той сподели, че от кампанията му станало ясно, че тези хора, визирайки кампанията на Васил Терзиев, мислили, че тя ще мине в говорене за три плочки и няколко бордюра.

Той попита защо са спирали парите за София, за метрото, за канализацията на северните райони, защо не са дали пари за детските градини. „Аз питах всички тези въпроси спонсора на „Промяната“. Отговор не получих“, заяви Хекимян.

„Промяната“ не искаха да носят отговорност и доказаха, че не могат да управляват, отсече Антон Хекимян.

„Софиянци не заслужават сглобка и няма да я получат“, обеща той. И още – припомни, че в столицата има райони, които 8 години са управляни от хора на т.нар. демократична общост и резултатите там да видими и усещани от жителите там.

„Избираме кмет и екип, които могат да работят, да носят отговорност, а не да показват картинки и да крещят в телевизионните студиа“, завърши Антон Хекимян.

„Отново изправени пред избори, надявам се с хартиена бюлетина, ние говорим за това кой какво е постигнал в областните градове, в столицата. Започвам с поздравления към екипа на г-жа Фандъкова и на целия екип от общински съветници на ГЕРБ-СДС. Работа, работа, работа, е не просто слоган“, обърна се към залата Десислава Атанасова – председател на парлманентарната група на ГЕРБ-СДС.

„В днешния ден това е темата – кой се намесва в изборния процес. Преди дни се е намесил преди друг член на кабинета – заместник-министърът на електронното управление. Сега, понеже, някои твърдят, че тези машини са просто принтери, искам да напомня, че нашата група преживя ИК за една нощ, влязъл в сила преди да е обнародван, ако помните, на Разпети петък“, коментира темата на деня Атанасова.

В 18:30 часа, под бурните аплодисменти на залата, на трибуната излезе Бойко Борисов. Той покани до себе си лидера на СДС Румен Христов. Христов заяви, че е сигурен в това, дето ГЕРБ и СДС ще продължат да управляват столицата – така, както са го правили 34 години.

„Частни медии, корпоративни интереси, ние се съобразяваме. Данче, голяма носталгия ме захвана и мен. Едни съм ги правил аз, други после ти. Когато направи София толкова красива, с паркове, градини, носталгия ме захвана, гледах градския транспорт.

Най-младият тролей беше по-стар от мен, помните ги едни стари икаруси. Поздравявам те за пробива при Телевизионната кула, и Западна, Северната тангента, Южната дъга“, обърна се Борисов към Йорданка Фандъкова.

„Един ден слушам как правят детска болница в Горна баня, карах по единственото Околовръстно с 1 км/ч. На какви неща се наслушахме – осем магистрали, пет тунела, лъжата за нищо я нямат. Да, за избори е хубаво нещо да обещаят, но минават години, нито едно от тези неща не става“, продължи той.

„Спомням си времето, когато се кандидатирах за кмет. Бяхме взели две стаи, бяхме с Миро Боршош и едно момиче Ива. Бяха ме свалили от главен секретар.

Почнаха да се събират хора около нас, тогава управляваше Тройната коалиция, страшна сила, минава Татяна Дончева, минава с балони, 40 души, Станишев, целият кабинет, аз там се бях подпрял на една врата и ги гледам.

Агенциите ми даваха, Антоне, четвърто място. На другия ден коридорът жълт, минават царят, Милен Велчев, гледат ме, не ме познават все едно. Викам на Боршош: „Ние един балон нямаме, какво правим?“.

Действително беше смешно. Тогава не знаех какво е флаер, признавам си. Един шадраван нямаше в София, 40-50 детски градини бяха приватизирани и продадени, правиха ми „Боклукгейт“, но ние успявахме и с всеки мандат давахме на софиянция все повече и повече“, подчерта още Борисов.

Той заяви, че няма да коментира скандала от днес с кодовете на машините, но бе категоричен, че от ГЕРБ не са срещу машините и машинното гласуване.

„Ако министърът е притискан, да отива, да казва, да си кажат, притеснителното за мен най-вече е, че това влияе на хората“, изрази опасенията си той.

„С това ала-бала малко се шегувахме, но с това ала-бала, малко ни изкараха будали“, коментира лидерът на ГЕРБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светльо Иванов сяда на стола на Антон Хекимян
Next: МОН с важна новина за всички ученици. Прочетете какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.