Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Рашков: Чудовищно е това, което Гешев е правил с престъпника Борисов!
  • Новини

Бойко Рашков: Чудовищно е това, което Гешев е правил с престъпника Борисов!

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
borisofofovboyko.jpg

Бойко Рашков настоява за незабавното сваляне на Иван Гешев от поста му!

За незабавно сваляне на Иван Гешев от поста на главен прокурор настоява вътрешният министър Бойко Рашков.

Той заяви омерзен, че нещата, които въпросният е правил, за да прикрива години наред престъпленията на Борисов и партията му, са чудовищни.

Бойко Рашков иска незабавното сваляне на Гешев

„Този човек, господинът Гешев, е взимал неправомерно и нагло дела от Ямбол, за да ги прехвърли в столицата и да бъдат потулени. Тези дела са били за пътни ремонти с огромни злоупотреби, като не един и два казуса, свързани с ГЕРБ.

Нищо обаче не е загубено, защото в момента тези случаи и много други, ще бъдат предоставени на министърът на правосъдието г-жа Надежда Йорданова. Тя ще реши дали ще ги включи към настояването ни за предсрочното освобождаване на Гешев от длъжността му“, каза Бойко Рашков.

Той обвини Иван Гешев и затова, че прокуратурата напълно целенасочено и престъпно дори е бавила и крила данни за аферата „Барселонагейт“, делото за която е образувано още през 2020.

„Там, в Испания, има прелюбопитни факти за любовницата, за хора, свързани с групировката СИК като сред тях е и нашият Бойко Борисов. Всичко обаче се е крило, потулвало се е ден след ден. Какво е това, ако не престъпно деяние?! И тези хора прокурори ли са, или криминални лица“, бесен е Рашков.

И не на последно място заяви, че същата тази прокуратура пречи по всички възможни начини и за делото „Булгаргаз“. На това ще се сложи край и то рязко, без колебание, отсече вътрешният министър, пише segabg.com.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борис Джонсън току-що хвърли Европа в ужас за конфликта с Русия. Гответе се за невижданото
Next: Супер скандал! Българският министър-председател Кирил Петков отряза премиера на

Последни публикации

  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.