Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Бойко шашна всички с история за Стоичков и Тръмп, ще паднете
  • Без категория

Бойко шашна всички с история за Стоичков и Тръмп, ще паднете

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2024
Screenshot_33

Ако аз управлявах тези 4 г., щяхме да сме в Еврозоната. Ето ви сега Еврозона – 8-9% дефицит, политическа нестабилност. Говорите за план за възстановяване – че то след година свършва планът, забравиха го хората.

Как ще направим бюджет с такъв парламент? Ще излезем с 30% дефицит, такова наддаване ще бъде. Това заяви в края на националното съвещание на ГЕРБ лидерът на партията Бойко Борисов.

„Не само Асен Василев е виновен, виновни сме и партиите. Наддаването за заплати, без финансова обосновка, което е задължително за един закон…

Сглобката вървеше и всичко се тресеше от наддаване, кой повече. Това е крайният резултат.

Затова противоборството един месец свършва във вечерта на изборите, след това всички партии стават членове на този парламент. И който има мнозинство и е по-обединяваш, прави правителство“, подчерта Борисов.

Топли отношения
Пред събралите се той припомни за топлите си отношения с всички световни лидери и сподели история с Христо Стоичков и Доналд Тръмп.

„Стоичков играл голф…, дано не ми се разсърди, ама не съм го и питал… Играл голф на съседна дупка с Доналд Тръмп и отива да се представи – златната топка, голям футболист и българин. Отива, а Тръмп казал: Какво прави Бойко?

Христо Стоичков и Доналд Тръмп

България има партия, има човек, който Урсула фон дер Лайен дойде в Пловдив и каза: Бойко.

2 часа и половина съм стоял на камината в Белия дом и съм обсъждал цялото положение. Когато ида следващия път ще му кажа: Помниш ли всичките ми прогнози за Украйна и т.н. и т.н?

При тези контакти, които имаме с ЕК, с Републиканската партия, в Европа с Виктор, с Мелони… Можем много бързо да се оттласнем. Тук е грешката на ПП и ДБ. Те мислят, че ако се оттласнем от дъното, те ще изчезнат.

Тогава тази сглобка с тази сила ще изведе България толкова силно напред, че всички ще кажат: Евала“, подчерта Борисов.

„Имат време да размислят и едните, и другите, за мен е нереалистично, но доста хора навън вече работят по тези теми.

Защо искат да изкарат, че „Новото начало“ и Пеевски са най-важни за нас? Защото са ми най-прогнозируеми! С тях сме работили една година. Тогава и догановите хора бяха там и с тях се разбирахме. С „Възраждане“ сме се уважавали, но когато Урсула каза, че те са ни червена линия, сме дисциплинирани.

Костадинов знае. Аз го уважавам, уважавам „Възраждане“, но дотук!

Щели да говорят цял месец, че ГЕРБ е зависима от Пеевски, а от всичко, което чух тук, вие сте се били главно с „Ново начало“ по смесените райони. Денков и компания говореха това – как Пеевски е дал на нашите четири депутати да изместят Желязков. Това защо ще го забравяме – тези лъжи, манипулации и гадост срещу нас?“, разгневи се той.

Когато трябваше оръжие за Украйна – Пеевски беше до нас, когато трябваше Конституция – той беше до нас, когато трябваше бюджет за общините – беше до нас. Когато сега трябва да гласуваме водородния преход, бяхме заедно с тях и ПП. Прогнозируеми по линия на евроатлантизъм. Това искам да отговаряте. Оттам нататък всяка коза си е на своя крак.

Ако не бяхте се стегнали, щяха да ни вземат от гласовете.

Всеки се беше загрижил за ГЕРБ. ГЕРБ е яка структура, те няма да мръднат. Това е 20-годишна партия. Всичко друго се разсипа.

Истински чакам президентската партия! Когато аз правя проект, той носи по 4 млн. на ден. Когато те правят проект, губим по 1 млн. на ден. 4 г. доминирани служебни правителства на президента Радев. Кога си позволихме да говорим срещу него? Никога!

По-добре от мен не може да се справи никой. Ако не искате – имаме и друг вариант, но той не е толкова силен, защото личният контакт е нещо много важно.

Пожелавам успех на Тръмп, мина през много изпитания, идентични на нашите, но котката се оказа мъжка“, каза в заключение той.

Continue Reading

Previous: Жестокият убиец на 77-г. Стоименка от „Младост“ проговори за зверството
Next: Свекърва ми ни подари сребърен сервиз за чай – когато разбрах защо, бях изненадана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.