Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болен мъж: Преди три месеца имах рак от главата до петите, а сега съм напълно здрав
  • Новини

Болен мъж: Преди три месеца имах рак от главата до петите, а сега съм напълно здрав

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
bolenzmhamha.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

През 2016 г. Джо бе диагностициран с дребноклетъчен рак на белия дроб, преобръщайки плановете му с главата надолу, само два дни преди да се премести в Швейцария от Оклахома. Продължаваше да се бори, но през януари 2017 г. получи новината, която никой не бе готов да чуе. Агресивният рак беше навсякъде. Той се е разпространил в черния му дроб, панкреаса, пикочния мехур, стомаха, врата и костите.

Неговото PET сканиране „светна като коледна елха“, казва той на своя уебсайт.

На този късен етап от рака на белодробните клетки, вероятността за оцеляване на Джо е по-малка от един процент, а средната продължителност на живота била три месеца.

Планирал е трансатлантическо пътуване. Очаква внук. И сега всичко трябваше да отиде по дяволите.

Изследванията показват, че през 2017 г. ракът се е разпространил от „главата до петите“

Лекарите от MD Anderson Cancer Centre в Тексас му казват, че няма да се откажат и ще го поставят в клинично изпитване, което няма да спаси Джо, но може да му даде година или повече да живее.

Може да посрещне внука си!

„Една година (или поне така) звучи много по-добре от 3 месеца, така че казах „ нека да го направим “, пише Джо.

Преглеждайки онлайн форума на Държавнея университет на Оклахома, Джо вижда пост, който хвана окото му същия месец: „Ако имате рак или знаете някой, който има, да ми се обади.“

Той се обажда, а от обявата на ветеринарен лекар разбира, че учените случайно са открили някакво лекарство за кучета, което се бори с много видове рак и при мишките.

Същият учен, който е провел това изследване, както се е случило, е имал рак на мозъка от 4-та степен и същата прогноза е била дадена на Джо, според ветеринарен лекар.

Ветеринарният лекар разказа на Джо за фенбендазол (на снимката), лекарство за обезпаразитяване на кучета, което показа свойства за борба с рака в клетъчните изследвания.

Той започва да ползва хапчетата за кучета и в рамките на шест седмици, както ветеринарът му казва, ракът на учения изчезва.

Джо, който бил „кожа и кости“ с половината от предишното си тегло, споделил пред KOCO 5 News , че е пил фенбендазол.

Новата му доза от хапчета за кучета струва само 5 долара на седмица. Неговата застрахователна компания бе похарчила „1,2 милиона долара за борба с традиционни средства“, каза той.

Според проучване, публикувано в Nature, лекарственото съединение основно кара раковите клетки да гладуват и ги убива.

Той, разбира се, вече е в производство, по-евтин и, според клетъчни проучвания и доклади от хора, които са го опитали, не е много токсичен, особено в срaвнение с химиотерапията.

Това е риск.

Джо остава в клинично изпитване (той не разкрива каква терапия е получил) добавя витамин Е, бионаличен куркумин и, разбира се, кучешкото лекарство.

Той не споменаваше лекарството за обезпаразитяване.

Разликата между PET на сканиране на Джо през януари 2017 г. и май 2017 г. беше огромна.

През май се ражда първото внуче на Джо, Лука. Джо беше там, за да го посрещне.

Две и половина седмици по-късно имаше още едно сканиране с PET.

– Три месеца по-рано … Имах рак в тялото ми от главата до петите. И това беше ужасно опасни метастази, която оставя почти 100% от жертвите му мъртви в рамките на 3 месеца. Тук съм! 3 месеца по-късно и PET сканирането е напълно тъмно … без никаква светлина ….. навсякъде – пише Джо.

Беше зашеметен. Според него онкологът му е смаян.

Джо пише, че неговият лекар му е казал: „Не знаем какво да направим, тъй като вие сте единственият пациент, който е в клиничното изпитване с такъв отговор.“

През септември 2017 г. Джо отива за още едно сканиране и все още няма рак. Най-накрая разказва на лекаря си какво прави преди да влезе в болницата.

Джо не само е живял, за да види раждането на първия си внук, Люк (на снимката), но все още е без рак и очаква, какво ще с е случи на следващия месец.

В този момент нямаше начин да се докаже, че това е лекарството, което изпарява рака на Джо, но неговият лекар му е казал, че е „извън“ опасност, пише Джо.

Последното сканиране на Джо е направено през януари 2018 г. и когато той има последващо назначение през април, той пише, че неговият онколог го е изритал от раковия център – защото Джо няма рак за лечение.

Резултатите му изглеждат твърде добри, но Джо твърди, че е събрал над 40 примера за подобни успехи.

Резултатите му бяха достатъчно добри, за да привлекат вниманието на президента на Фондацията за медицински изследвания в Оклахома, д-р Стивън Прескот.

„Обикновено съм скептичен и бях и може би все още съм за това, но има интересен фон за това“, каза той за телевизия KOCO.

Д-р Прескот и Джо работят по доклад от проучване на случаи, според KOCO.

Джо внимателно отбелязва, че не е лекар, а е само един човек с ограничени ресурси.

„Не предписвам лекарства и не съм квалифициран да давам съвети относно медицинските лечения.

„НО ….. аз съм квалифициран да разкажа историята си на възможно най-много хора.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: НАП и НЗОК погнаха българи в чужбина за осигуровки. Българка от 20 г. във Франция трябва да плати
Next: Наричат го руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Прави белите дробове на пушача като чисто нови

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.