Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болката, световъртежът и мигрената са минало – отново съм пълноценен човек! Толкова е лесно и всеки го може!
  • Новини

Болката, световъртежът и мигрената са минало – отново съм пълноценен човек! Толкова е лесно и всеки го може!

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
ostehoaosdasnd.png

Остеохондроза на шията – много опасно заболяване, което се проявява с болки в гърба, чести мигрени, световъртеж, „мушички“ в очите, нарушение на слуха, дори и на координацията на движенията.

За щастие всички тези симптоми могат да бъдат предотвратени, ако навреме се проведе много проста и приятна превенция.

А именно – леки упражнения за шийните прешлени, които ще помогнат не само да предотвратите заболяването и да поддържате здравето си, но и ще подобрят ефективността, концентрацията и паметта, и просто ще ви освободят от напрежението в мускулите.

Упражнения за шията против дегенеративна дискова болест:

  1. Спуснете брадичката си към врата и бавно завъртете главата първо 5 пъти надясно, а после 5 пъти наляво.
  2. Леко повдигната брадичка и отново обърнете главата си надясно 5 пъти, след това 5 пъти наляво.
  3. Наклонете глава надясно, като се опитвате да докоснете рамото си с ухо. Повторете по 5 пъти на всяка страна.
  4. Дръжте брадичката си изправена, а с ръце притиснете задната част на главата. Натиснете тила към ръцете си 3 пъти по за 7 секунди.
  5. Наведете чело и стегнете мускулите на врата.
Повторете упражнението 3 пъти по за 7 секунди.

  • Напрягайки мускулите на врата, натиснете лявото слепоочие с лявата ръка (3 х 7 секунди). А сега дясното слепоочие – с дясната ръка (3 х 7 секунди).
  • Дръжте главата изправена.
  • Преодолявайки съпротивата на напрегнатите мускули на врата, опитайте да натиснете брадичката към югуларната ямка. След това вдигнете глава, опитвайки се да вирнете брадичка възможно най-високо.
  • Сложете ръцете си, сключени в пръстите, под брадичката. Притиснете брадичка към ръцете и задръжте 3 пъти по 7 секунди.По време на упражненията не задържайте дъха си, дишайте плавно и спокойно. Не се пренапрягайте. Ако почувствате болка – прекратете упражненията или изчакайте напрежението да отмине.
    Още след първите няколко процедури ще почувствате облекчение – направете инвестиция в здравето си още сега!

Материалът Болката, световъртежът и мигрената са минало – отново съм пълноценен човек! Толкова е лесно и всеки го може! е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Отърви се от главоболието за минута: Това народно лекарство действа по-бързо от една таблетка!
Next: Постоянно чистех и проветрявах, но у нас имаше тежка миризма.Лили от втория етаж ми разкри тайната! У дома вече ухае на свежест!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.