Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бомба в държавата! Брутален спор и ново 20, връщат Бойко Борисов в килията?
  • Новини

Бомба в държавата! Брутален спор и ново 20, връщат Бойко Борисов в килията?

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
bombambaorisvoovv.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Постановлението за привличане на Борисов като обвиняем отново ще бъде входирано

Прокуратурата и МВР влязоха в нов спор заради документите, които са били изпратени и получени след задържането на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.

По-рано в събота в своята страница във Facebook от обвинението публикуваха официалните описи на постъпилите от ГДНП четири тома с материали по досъдебно производство спрямо трите политически лица.

“Къде в материалите от МВР министър Рашков вижда постановления за привличане на обвиняем”, попитаха от прокуратурата.

Няколко часа по-късно дойде и отговорът на МВР.

“Във връзка с разпространените от прокуратурата описи по досъдебното производство, по което три лица бяха задържани за 24 часа в Седмо РУ-СДВР, уточняваме, че от публикацията липсва придружителното писмо, с което те са били официално изпратени от ГДНП в СГП”.

В придружителното писмо е посочено, че освен материалите по досъдебното производство по чл. 161 ал. 2 от НПК, са изпратени и материали по чл. 219 ал. 1 от НПК, който гласи:

Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление, предава vesti.bg.

Това е причината проектите на постановленията по чл. 219 ал. 1 да не фигурират в описите, разпространени от прокуратурата, тъй като те са описани в придружителното писмо.

За улесняване на прокуратурата, въпросните постановления ще бъдат входирани отново сутринта в понеделник, 21 март 2022 г.

Междувременно председателят на парламента Никола Минчев заяви по-рано днес в ефира на „Дарик“, ​че арестите са били извършени по законов и демократичен начин.

Според Минчев, при акцията на МВР, в рамките на която заедно с Борисов бяха задържани за 24 часа пиарът му Севдалина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов, полицаите са действали професионално и без да търсят показност.

Тримата задържани излязоха от ареста на следващия ден, а от държавното обвинение посочиха, че няма достатъчно данни за привличането им към наказателна отговорност.

“Получава се институционален спор между МВР и прокуратурата. Факт е, че се натрупаха доста години, в които прокуратурата не убеждава обществото, че полага усилия да разследва сигнали, когато те касаят бившите управляващи”, смята Минчев.

“Прокуратурата не може да убеди обществото, че е добросъвестна в своите усилия в разследването. МВР извърши конкретни действия по неотложност, което е съвсем законова процедура на Наказателно-процесуалния кодекс. Извърши я по един, биха казал, разумен начин. Трябва да отчетем, че в акцията, проведена в четвъртък, нямаше абсолютно никаква показност. Нямаше натъртване върху факта, че се касае за арест на видни политически фигури”, посочи още председателят на парламента.

Според Минчев няма и причинно-следствена връзка между посещението на министъра на отбраната на САЩ у нас Лойд Остин и провелата се полицейска акция. Не стои на дневен ред изпращането на военна помощ от България в Украйна, увери отново той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Светът се тресе. Ето кой се оказа виновен за руската инвазия в Украйна
Next: Това ли е краят? Владимир Путин срива всички наред. Няма път назад

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.