Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БОМБА: Изловиха единия от най-издирваните българи в света, ето какви ги е надробил Пешо
  • Новини

БОМБА: Изловиха единия от най-издирваните българи в света, ето какви ги е надробил Пешо

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
bsaboasbasmbas.jpg

Издирван от 15 години българин, осъден за трафик на хора, е бил задържан от служители на сектор „Издирване“ към Главна дирекция „Национална полиция“ на територията на габровското село Зелено дърво, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Операцията е проведена на 11 октомври. 47-годишният мъж е бил в неизвестност от 2007 година, когато е осъден на 7 години „лишаване от свобода“ за международен трафик на хора. Същата година е обявен за общодържавно издирване, а от 2013 г. – за международно от Интерпол, с „червен бюлетин“.

От 2021 година е един от тримата най-издирвани българи в платформата eumostwanted.eu.

Криминалистите попаднали на следите му и след проведената специализирана полицейска операция мъжът, който се представял със самоличността на свой роднина, е установен и задържан, допълват от МВР.

Не изпускай тези оферти:

\

При последвал обиск на адреса, който е обитавал, е намерено незаконно притежавано огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.

Справка на Dir.bg показа, че арестуваният е 47-годишният Петър Досев Митев. Той е набирал самостоятелно и с помощта на други хора млади българки с цел сексуална експлоатация в периода от октомври 2003 г. до 2 февруари 2005 г. в българския град Димитровград и в германския Аахен. Митев ги е подлъгвал с обещания за работа, а жертвите е транспортирал през границата.

Присъдата срещу Митев е постановена от Старозагорския окръжен съд задочно, припомня „Старозагорски новини“. Той е трафикирал младите жени с помощта на своя братовчед.

Още криминални новини:

Варненец, който е в неизвестност вече повече от 27 години, е обявен за издирване Интерпол, показа проверка на Дарик.

Следите на Марин Стоянов Митев се губят през 1995 г., когато той е 21-годишен. Мъжът е висок 170 см, има кафяви коса и очи. Той е обявен за издирване с жълта бюлетина. Тя е за лица, които не са извършили престъпление, а са безследно изчезнали.

Апел за издирването на Марин Митев беше направен преди 7 години в страницата „Търсим се” във „Фейсбук” от неговата съпруга.

„Искам да открия първия си съпруг Марин Стоянов Митев, изчезнал на 2 юни 1995 година от дома на родителите му. Роден е на 11 юли 1973г. в град Варна. Имам от него един прекрасен син.

Бяхме женени, но тогава много не се разбирахме, бяхме много млади, а и тогава хората заминаваха в чужбина…

От 20 години съпругът ми е изчезнал и никой не знае какво е станало с него – ни вест, ни кост”, гласеше публикуваното през лятото на 2015 г. съобщение, което беше придружено със снимка на Марин Митев. Името на жената не беше посочено, а в коментарите под поста се включи синът й от изчезналия мъж.

На сайта на Интерпол е публикувана същата рождена дата на Марин Митев, но като дата на изчезване е посочена 1 януари 1995 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ТОЧНО ДО ОВЧАР БАНЯ: Автобус падна от мост, още вадят хора от водата, броят на жертвите към момента
Next: НОВО: Мощен грохот разтресе София, цяла спирка е отнесена, смъртта не закъсня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.