Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бонус почивен ден в първите дни на месец Март: Ето кога
  • Новини

Бонус почивен ден в първите дни на месец Март: Ето кога

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
sdfvsdvdsfvdsfhfghfg.png

През настоящата 2024 година Националният празник на България се пада в неделя (3 март). По тази причина почивен ден ще бъде и понеделник (4 март).С това, за наше щастие, се оформя дълъг уикенд от три дни.Тази година първенец по брой почивни дни е месец май. започваме от 1 май (Празник на труда). Великден през новата година се пада на 5 май (неделя).

 

Ще почиваме на 3, 4, 5, и 6 май (когато е и Денят на храбростта и Гергьовден).

Няма да работим и на 24 май (петък), с което се заформя 3-дневен уикенд.

Около Великден и Коледа през 2024 година ще могат да се получат дълги почивни дни с минимално използване на отпуск. Годината идва и с няколко дълги уикенда около официални празници – 3 март, 24 май, 6 и 22 септември.

Най-много работни дни през високосната 2024 г. ще има през юли – 23, а най-малко – през май, септември и декември, когато работните дни са 19. 

Първият официален почивен ден за 2024 г. е 1 януари. Следващият е Денят на Освобождението – 3 март. Тъй като той се пада в неделя, 4 март също ще бъде почивен ден, което дава възможност за дълъг уикенд.

В началото на май ще има струпване на празнични и почивни дни. На 1 май (сряда) е Денят на труда, а на 6 май (понеделник) е Гергьовден.

През 2024 г. Великден се пада между тях – на 5 май. Великденските почивни дни ще продължат от 3 до 6 май.

Това позволява с минимално използване на отпуск да се получат между 7 и 14 дни ваканция – от края на април до втората седмица на май.

Следващият официален празник е 24 май, който през 2024 г. се пада в петък и също дава възможност за дълъг уикенд. Това важи и за Деня на Съединението и Деня на независимостта през септември.

6 септември ще бъде петък, а 22 – неделя, затова 23 септември също ще бъде почивен. Така се получават още два дълги уикенда през годината. С няколко дни отпуск всеки от тях може да се превърне в неработна седмица.

Бъдни вечер и Коледа през 2024 г. се падат в делнични дни. Почивни ще бъдат дните между 24 и 26 декември (от вторник до четвъртък). С четири дни отпуск – на 23, 27, 30 и 31 декември – може да се подсигури 10-дневна ваканция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разгеле: Ето как правилно да измием прозорците и огледалата
Next: Снимки на Ивет Лалова по-красива от всякога в напреднала бременност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.